Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда всеки работник или служител има право едностранно да прекрати трудовия си договор с предизвестие, без да е длъжен да посочва мотиви или причини за решението си.
Това право:
-
не подлежи на одобрение от работодателя;
-
не може да бъде отказано;
-
не изисква съгласие от другата страна.
Решението за прекратяване принадлежи изцяло на работника и се упражнява чрез писмено волеизявление.
Писмена форма и момент на прекратяване
Предизвестието задължително следва да бъде в писмена форма. Устното уведомяване няма правно значение и не поражда последици.
Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ получаването му от работодателя, а не от датата на изготвяне или изпращане. След изтичането на този срок трудовият договор се счита прекратен по право.
Срок на предизвестието
Срокът на предизвестието зависи от вида на трудовия договор:
-
при безсрочен трудов договор – 30 дни, освен ако не е уговорен по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца;
-
при срочен трудов договор – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора;
-
при материалноотчетнически длъжности – до 2 месеца;
-
при определени специални хипотези, предвидени в закона – 15 дни.
Уговорен срок, който надхвърля законовия максимум, е недействителен в надвишаващата част.
Прекратяване преди изтичане на срока
Законът допуска трудовият договор да бъде прекратен и преди изтичане на срока на предизвестието.
-
Ако работникът напусне по-рано по собствено желание, той дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок.
-
Ако работодателят прекрати договора преди изтичането на предизвестието, той дължи същото обезщетение на работника.
Тази уредба осигурява баланс между страните и предвидимост на последиците.
Значение за правната защита на работника
Прекратяването с предизвестие по чл. 326 КТ е единственият „чист“ и правно коректен вариант, когато работникът действително желае сам да напусне работа.
За разлика от подписването на „доброволна“ молба за напускане или прекратяване по взаимно съгласие, този ред:
-
ясно отразява действителната инициатива;
-
не прикрива прекратяване по инициатива на работодателя;
-
осигурява по-голяма правна сигурност при последващи спорове.
Именно поради това този начин на прекратяване следва да бъде предпочитан, когато решението за напускане е взето свободно и информирано.
Законът не допуска работодателят да прехвърля отговорността за прекратяване на трудовото правоотношение върху работника чрез изискване за „доброволна“ молба за напускане.
В практиката обаче подобни молби често се подписват не само под пряк натиск, но и в резултат на различни форми на въздействие – включително внушения за неблагоприятни последици, манипулативно представяне на правата на работника или създаване на формални предпоставки за „свободен избор“. След подаването им работникът остава без защитата, която законът предоставя при прекратяване по инициатива на работодателя, тъй като правното значение се отдава на формално изразената воля, а не на начина, по който тя е била формирана.
Прекратяването на трудов договор е правно действие с дългосрочни последици.
Предварителната правна преценка често е решаваща за запазване на законовата защита на работника.