Законът не работи с понятия като „исках да напусна“ или „бях принуден да си тръгна“. За него е релевантно как е оформено прекратяването и на какво правно основание е извършено. Един и същи фактически резултат прекратяване на работа може да има напълно различни правни последици в зависимост от избрания ред.
Кодексът на труда урежда изчерпателно основанията за прекратяване на трудовия договор. Когато инициативата изхожда от работника, законът допуска няколко основни варианта, всеки от които има различно отражение върху правата му.
Основни хипотези при прекратяване по инициатива на работника
Най-често срещаните хипотези, при които работникът участва пряко във вземането на решението за прекратяване, са:
-
прекратяване по взаимно съгласие;
-
прекратяване с предизвестие;
-
прекратяване без предизвестие в изрично предвидени от закона случаи.
На пръв поглед тези варианти изглеждат равностойни, но всъщност правните им последици са съществено различни, особено по отношение на правото на парично обезщетение за безработица.
Значение за правото на обезщетение за безработица
Начинът на прекратяване на трудовия договор има пряко отражение върху:
-
правото на обезщетение за безработица;
-
размера на обезщетението;
-
срока, за който то се изплаща.
Когато законът третира прекратяването на тридовото правоотношение като напускане по желание на работника то това води до минимално обезщетение за кратък срок, независимо от осигурителния стаж и дохода. В други случаи обаче работникът запазва правото си на пълно обезщетение за по-дълъг период.
Поради това изборът на конкретното основание за прекратяване не следва да бъде формален или продиктуван единствено от стремеж към бързо приключване на трудовото правоотношение.
Информираният избор като форма на правна защита
Практиката показва, че значителна част от неблагоприятните последици за работниците не произтичат от самото напускане, а от непознаване на правната рамка и от прибързано оформяне на прекратяването. Законът предоставя различни механизми, но тяхното неправилно използване може да доведе до загуба на права.
Преди предприемане на действия по прекратяване на трудовия договор е необходимо да се прецени:
-
кой е най-подходящият правен механизъм в конкретния случай;
-
какви последици ще има той след прекратяването;
-
дали ще бъде запазено правото на обезщетение за безработица и в какъв размер.
Информираното решение в този момент е ключов елемент от защитата на интересите на работника.
Практиката показва, че правната помощ, потърсена преди прекратяването на трудовото правоотношение, често предотвратява загуба на права и последващи спорове.