От правна гледна точка прекратяването по взаимно съгласие е уредено в чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. То е възможно само при наличие на изрично, писмено съгласие и на двете страни, като законът не допуска мълчаливо или предполагаемо съгласие.
Същност на прекратяването по взаимно съгласие
При този начин на прекратяване нито работникът, нито работодателят дължат предизвестие. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено по всяко време, независимо дали договорът е срочен или безсрочен.
Важно е да се подчертае, че макар формално да става дума за „взаимно“ съгласие, последиците за работника се приравняват на напускане по негово желание. Именно това има решаващо значение за правата му след прекратяването.
Последици за обезщетението за безработица
При прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие работникът няма право на пълно парично обезщетение за безработица, независимо от:
-
продължителността на трудовия и осигурителния му стаж;
-
размера на осигурителния доход;
-
причините, поради които е постигнато съгласието.
В тези случаи лицето има право единствено на минималното обезщетение за безработица, което се изплаща за срок от четири месеца. Този режим се прилага еднакво както за работници с кратък стаж, така и за лица с дългогодишен трудов опит.
Обезщетения при прекратяване по взаимно съгласие
Прекратяването по взаимно съгласие не лишава работника от всички обезщетения, но те са ограничени до тези, които законът изрично предвижда.
Работникът има право на:
-
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от Кодекса на труда;
-
обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, ако са налице законовите предпоставки.
Важно е да се има предвид, че не се дължи обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като прекратяването не е по инициатива на работодателя.
Кога този вариант все пак може да е подходящ
Въпреки неблагоприятните последици за обезщетението за безработица, прекратяването по взаимно съгласие не е изцяло лишено от практическо значение.
То може да бъде разумен избор, когато:
-
работникът има сигурна нова работа и не разчита на обезщетение;
-
е договорено допълнително финансово обезщетение извън законовите;
-
целта е бързо и безконфликтно прекратяване при ясно уредени отношения.
Законът не допуска работодателят да прехвърля отговорността за прекратяване на трудовото правоотношение върху работника чрез изискване за „доброволна“ молба за напускане. В практиката обаче подобни молби често се подписват под натиск или при създаване на формални предпоставки за „свободен избор“, които не отразяват действителната воля на работника. След подаването им той остава без защитата, предвидена при прекратяване по инициатива на работодателя, тъй като правното значение се отдава на формално изразената воля, а не на начина, по който тя е формирана.
Ето защо преди предприемане на действия по прекратяване на трудовото правоотношение е препоръчително да бъде извършена предварителна правна преценка, съобразена с конкретните факти и документи. В редица случаи навременната консултация предотвратява загуба на права и последващи спорове.