По реда на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК (съдебно решение в противоречие със задължителната практика и практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления) ВКС на 18.05.2022 г. е разгледал и решил въпросът:
„Уговорката в допълнителното споразумение към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл.10, а.3 ЗЗД?“.
Отговорът на въпроса е даден в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, с които е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Уговорка в допълнително споразумение, по което страна е физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, е нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Налице е анатоцизъм, тъй като, както Наредба № 9/03.04.2008 г. /отм./, така и друга наредба на БНБ, не предвиждат възможност за олихвяване на изтекли лихви.