Чл. 327 КТ предоставя на работника потестативно право – с едностранно писмено волеизявление той може да прекрати трудовия договор незабавно, без да спазва срок на предизвестие.

Това право обаче:

• не е право „по желание“;

• не може да се упражнява произволно;

• е допустимо само при наличие на конкретно законово основание.

Липсата на такова основание прави прекратяването неправомерно, независимо от субективните мотиви на работника.

Основания за прекратяване без предизвестие

Законът съдържа изчерпателен списък на хипотезите, при които е допустимо прекратяване по чл. 327 КТ. Сред най-често срещаните в практиката са:

• невъзможност работникът да изпълнява възложената му работа поради заболяване и липса на подходяща работа при работодателя;

• забавено или неизплатено трудово възнаграждение или обезщетение;

• незаконна промяна на мястото, характера на работата или възнаграждението;

• значително влошаване на условията на труд при промяна на работодателя;

• предоставяне на неплатен отпуск без съгласието на работника;

• придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

• преустановяване на дейността на работодателя.

Извън тези хипотези прекратяване без предизвестие не е допустимо, независимо от фактическите затруднения или конфликтната обстановка.

Особености при най-често използваните основания

При забавено или неизплатено възнаграждение законът не изисква минимален срок на забавата и не поставя изискване за пълно неизплащане. Достатъчно е вземането да е станало изискуемо и да не е изплатено.

При предоставяне на неплатен отпуск без съгласие на работника е без значение причината, поради която работодателят е действал по този начин. Законът защитава работника при самия факт на липса на съгласие.

И в двата случая обаче е от съществено значение прекратяването да бъде правилно оформено и мотивирано.

Форма и момент на прекратяване

Прекратяването по чл. 327 КТ следва да бъде извършено в писмена форма. Моментът на прекратяване е този, в който писменото волеизявление достигне до работодателя.

При фактическа невъзможност работодателят да бъде открит, законът допуска заявлението да бъде подадено до Инспекцията по труда, като моментът на прекратяване се свързва с датата на завеждането му.

Последици при неправомерно прекратяване

Когато работникът прекрати трудовия договор без да е налице законово основание по чл. 327 КТ, прекратяването се счита за неправомерно.

В тези случаи:

• работникът може да дължи обезщетение за неспазено предизвестие;

• възникват затруднения при признаване на правото на пълно обезщетение за безработица;

• често се пораждат последващи трудови и осигурителни спорове.

Поради това този ред на прекратяване не следва да се използва без ясна правна сигурност относно наличието на основание.

Значение на предварителната правна преценка

Прекратяването без предизвестие по чл. 327 КТ е инструмент за защита на работника, но само когато се използва законосъобразно. Неправилното му прилагане води до резултат, обратен на търсения – загуба на защита и поява на нови задължения.

Прекратяването на трудов договор без предизвестие не е право по избор, а изключение, обвързано със строго определени законови предпоставки. Преди предприемане на такова действие е необходима внимателна преценка на фактите и приложимата правна уредба.

Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда всеки работник или служител има право едностранно да прекрати трудовия си договор с предизвестие, без да е длъжен да посочва мотиви или причини за решението си.

Това право:

• не подлежи на одобрение от работодателя;

• не може да бъде отказано;

• не изисква съгласие от другата страна.

Решението за прекратяване принадлежи изцяло на работника и се упражнява чрез писмено волеизявление.

Писмена форма и момент на прекратяване

Предизвестието задължително следва да бъде в писмена форма. Устното уведомяване няма правно значение и не поражда последици.

Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ получаването му от работодателя, а не от датата на изготвяне или изпращане. След изтичането на този срок трудовият договор се счита прекратен по право.

Срок на предизвестието

Срокът на предизвестието зависи от вида на трудовия договор:

• при безсрочен трудов договор – 30 дни, освен ако не е уговорен по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца;

• при срочен трудов договор – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора;

• при материалноотчетнически длъжности – до 2 месеца;

• при определени специални хипотези, предвидени в закона – 15 дни.

Уговорен срок, който надхвърля законовия максимум, е недействителен в надвишаващата част.

Прекратяване преди изтичане на срока

Законът допуска трудовият договор да бъде прекратен и преди изтичане на срока на предизвестието.

• Ако работникът напусне по-рано по собствено желание, той дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок.

• Ако работодателят прекрати договора преди изтичането на предизвестието, той дължи същото обезщетение на работника.

Тази уредба осигурява баланс между страните и предвидимост на последиците.

Значение за правната защита на работника

Прекратяването с предизвестие по чл. 326 КТ е единственият „чист“ и правно коректен вариант, когато работникът действително желае сам да напусне работа.

За разлика от подписването на „доброволна“ молба за напускане или прекратяване по взаимно съгласие, този ред:

• ясно отразява действителната инициатива;

• не прикрива прекратяване по инициатива на работодателя;

• осигурява по-голяма правна сигурност при последващи спорове.

Именно поради това този начин на прекратяване следва да бъде предпочитан, когато решението за напускане е взето свободно и информирано.

Законът не допуска работодателят да прехвърля отговорността за прекратяване на трудовото правоотношение върху работника чрез изискване за „доброволна“ молба за напускане.
В практиката обаче подобни молби често се подписват не само под пряк натиск, но и в резултат на различни форми на въздействие – включително внушения за неблагоприятни последици, манипулативно представяне на правата на работника или създаване на формални предпоставки за „свободен избор“. След подаването им работникът остава без защитата, която законът предоставя при прекратяване по инициатива на работодателя, тъй като правното значение се отдава на формално изразената воля, а не на начина, по който тя е била формирана.

Прекратяването на трудов договор е правно действие с дългосрочни последици.
Предварителната правна преценка често е решаваща за запазване на законовата защита на работника.

Същност на прекратяването по взаимно съгласие

При този начин на прекратяване нито работникът, нито работодателят дължат предизвестие. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено по всяко време, независимо дали договорът е срочен или безсрочен.

Важно е да се подчертае, че макар формално да става дума за „взаимно“ съгласие, последиците за работника се приравняват на напускане по негово желание. Именно това има решаващо значение за правата му след прекратяването.

Последици за обезщетението за безработица

При прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие работникът няма право на пълно парично обезщетение за безработица, независимо от:

• продължителността на трудовия и осигурителния му стаж;

• размера на осигурителния доход;

• причините, поради които е постигнато съгласието.

В тези случаи лицето има право единствено на минималното обезщетение за безработица, което се изплаща за срок от четири месеца. Този режим се прилага еднакво както за работници с кратък стаж, така и за лица с дългогодишен трудов опит.

Обезщетения при прекратяване по взаимно съгласие

Прекратяването по взаимно съгласие не лишава работника от всички обезщетения, но те са ограничени до тези, които законът изрично предвижда.

Работникът има право на:

• обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от Кодекса на труда;

• обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, ако са налице законовите предпоставки.

Важно е да се има предвид, че не се дължи обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като прекратяването не е по инициатива на работодателя.

Кога този вариант все пак може да е подходящ

Въпреки неблагоприятните последици за обезщетението за безработица, прекратяването по взаимно съгласие не е изцяло лишено от практическо значение.

То може да бъде разумен избор, когато:

• работникът има сигурна нова работа и не разчита на обезщетение;

• е договорено допълнително финансово обезщетение извън законовите;

• целта е бързо и безконфликтно прекратяване при ясно уредени отношения.

Законът не допуска работодателят да прехвърля отговорността за прекратяване на трудовото правоотношение върху работника чрез изискване за „доброволна“ молба за напускане. В практиката обаче подобни молби често се подписват под натиск или при създаване на формални предпоставки за „свободен избор“, които не отразяват действителната воля на работника. След подаването им той остава без защитата, предвидена при прекратяване по инициатива на работодателя, тъй като правното значение се отдава на формално изразената воля, а не на начина, по който тя е формирана.

Ето защо преди предприемане на действия по прекратяване на трудовото правоотношение е препоръчително да бъде извършена предварителна правна преценка, съобразена с конкретните факти и документи. В редица случаи навременната консултация предотвратява загуба на права и последващи спорове.

Кодексът на труда урежда изчерпателно основанията за прекратяване на трудовия договор. Когато инициативата изхожда от работника, законът допуска няколко основни варианта, всеки от които има различно отражение върху правата му.

Основни хипотези при прекратяване по инициатива на работника

Най-често срещаните хипотези, при които работникът участва пряко във вземането на решението за прекратяване, са:

• прекратяване по взаимно съгласие;

• прекратяване с предизвестие;

• прекратяване без предизвестие в изрично предвидени от закона случаи.

На пръв поглед тези варианти изглеждат равностойни, но всъщност правните им последици са съществено различни, особено по отношение на правото на парично обезщетение за безработица.

Значение за правото на обезщетение за безработица

Начинът на прекратяване на трудовия договор има пряко отражение върху:

• правото на обезщетение за безработица;

• размера на обезщетението;

• срока, за който то се изплаща.

Когато законът третира прекратяването на тридовото правоотношение  като напускане по желание на работника то това води до минимално обезщетение за кратък срок, независимо от осигурителния стаж и дохода. В други случаи обаче работникът запазва правото си на пълно обезщетение за по-дълъг период.

Поради това изборът на конкретното основание за прекратяване не следва да бъде формален или продиктуван единствено от стремеж към бързо приключване на трудовото правоотношение.

Информираният избор като форма на правна защита

Практиката показва, че значителна част от неблагоприятните последици за работниците не произтичат от самото напускане, а от непознаване на правната рамка и от прибързано оформяне на прекратяването. Законът предоставя различни механизми, но тяхното неправилно използване може да доведе до загуба на права.

Преди предприемане на действия по прекратяване на трудовия договор е необходимо да се прецени:

• кой е най-подходящият правен механизъм в конкретния случай;

• какви последици ще има той след прекратяването;

• дали ще бъде запазено правото на обезщетение за безработица и в какъв размер.

Информираното решение в този момент е ключов елемент от защитата на интересите на работника.

Практиката показва, че правната помощ, потърсена преди прекратяването на трудовото правоотношение, често предотвратява загуба на права и последващи спорове.

Процесът не започва с документи, а с ясна ориентация. Когато стъпките са подредени логично, превалутирането се превръща в управляем и предвидим процес, вместо в източник на напрежение и корекции.

В тази публикация разглеждаме разумната последователност на действията, която позволява процесът да бъде подреден и да не създава усложнения при бъдещи вписвания.

Първа стъпка: изясняване на изходната ситуация

Преди да се предприемат каквито и да било действия, е важно да се изясни текущото състояние на дружеството, а именно:

• какъв е капиталът, отразен в Търговския регистър след служебното или самостоятелно извършено превалутиране;

• какви стойности се получават при прилагане на правилата за превалутиране и закръгляване;

• дали възникват разлики между капитала и разпределението на дяловете.

Тази стъпка не цели „решаване“ на въпроси, а създаване на ясна картина как изглежда ситуацията към момента и какво предстои да бъде уредено.

Втора стъпка: преценка на момента за действие

След като е ясно какво следва да бъде уредено, следва да се прецени кога е най-разумно да се действа, като се отчете дали:

• предстоят други вписвания по партидата на дружеството;

• наближава обявяване на годишен финансов отчет;

• има промени в управлението или структурата на дружеството.

На този етап превалутирането престава да бъде формално задължение и се превръща в конкретна управленска задача с ясно изразен времеви контекст.

Трета стъпка: вземане на решения за подреждане на дяловете

Едва след като има яснота за изходната ситуация и за подходящия момент, се стига до същинската част на процеса, а именно:

• как да се приложат правилата за закръгляване;

• как да се преодолеят възникналите разлики;

• как да се запази договореният баланс между съдружниците.

Тук не става дума за чисто технически изчисления, а за съзнателен избор, който засяга вътрешните отношения в дружеството и следва да бъде ясно формулиран и приет.

Четвърта стъпка: оформяне и вписване на приетите решения

След като решенията са ясно дефинирани, се преминава към тяхното формално оформяне чрез:

• приемане на изрично решение;

• актуализиране на учредителния документ;

• подаване за вписване в Търговския регистър.

На всеки от тези етапи, в който възникне несигурност, е разумно да се потърси професионална правна помощ, за да се гарантира, че приетите решения са правилно оформени и няма да създадат затруднения при бъдещи вписвания или последващи промени.

Следването на този ред позволява превалутирането на капитала да бъде подреден и управляем процес, а не поредица от корекции и забавяния.

В следващата публикация логиката на превалутирането ще бъде събрана в практично помагало, което дава ясен път за действие и служи като стабилна основа за вземане на решения в целия процес.

Капиталът като обща рамка

Капиталът на дружеството представлява фиксирана стойност, определена в учредителните документи.

Той служи като основа за участие и права и определя мащаба на дружеството.

По своята същност капиталът не функционира като обикновено число, а като рамка за отношенията между собствениците. Именно затова неговото превалутиране не може да бъде разглеждано изолирано от структурата, която стои зад него.

Дяловете като вътрешно разпределение

Дяловете показват как тази обща рамка е разпределена вътре в дружеството – кой с какъв дял участва и как се запазва балансът между собствениците.

При преминаване към евро дяловете следва да бъдат изразени в евро и евроценти и да запазят точно съотношението помежду си.

Поради това при тяхното преобразуване резултатът не се подрежда автоматично в общата картина на капитала.

Защо процесът не протича „на автопилот“

При смяна на валутата общата стойност на капитала може да бъде изчислена по правилата за превалутиране и закръгляване.

Същевременно при дяловете също се прилагат правила за закръгляване, които водят до разлики при събирането на отделните стойности.

Поради тези разлики:

• капиталът и дяловете не могат да бъдат приведени в съответствие автоматично;

• прилагат се допълнителни правила за тяхното преодоляване;

• целта е да се запази договореният баланс между собствениците.

Тези правила подреждат резултата така, че капиталът, дяловете и учредителните документи да съответстват еднозначно помежду си.

Затова превалутирането не приключва с изчисленията, а с ясно оформено решение и актуализирани документи.

Защо съществуват ясни правила

Капиталът и дяловете определят кой какво притежава и при какви условия.

Всяка промяна следва да бъде ясна, еднозначна и последователна.

Правилата не усложняват процеса, а гарантират, че договореното между собствениците остава непроменено и разбираемо във времето.

Когато логиката на превалутирането е ясна, решенията се вземат по-уверено и без излишно напрежение.

А при ситуации, в които възникнат колебания или въпроси, е важно да се знае, че процесът може да бъде подкрепен професионално, така че приетите решения да бъдат оформени коректно и устойчиво във времето.

В тази публикация разглеждаме в кои случаи изчакването е допустимо и кога то може да създаде практически затруднения при бъдещи вписвания и промени.

Фирми с предстоящи промени за вписване

Когато на дружеството предстои вписване на промени – като смяна на управител, промяна на адрес, приемане или напускане на съдружник или други изменения – е важно да се действа своевременно.

В тези случаи несъответствието между капитала, отразен в Търговския регистър, и учредителните документи може да бъде основание заявените промени да не бъдат вписани.

Важно е да се знае, че превалутирането на капитала може:

• да се извърши самостоятелно; или

• да се съчетае в едно производство с вписването на желаните промени.

Изчакването само по себе си не винаги е проблем, но когато предстои вписване на други обстоятелства, то често води до чисто практически затруднения и забавяния.

ООД с двама или повече съдружници

При дружествата с ограничена отговорност с повече от един съдружник превалутирането има по-широк обхват от чисто формално действие.

Тук следва да се прецени:

• как се формират дяловете в евро и евроценти;

• дали сборът им съвпада точно с капитала в евро;

• дали се запазват договорените процентни участия;

• дали има ясно и валидно решение на съдружниците за преодоляване на възникналите разлики.

В тези случаи превалутирането засяга вътрешния баланс между съдружниците и изисква внимателен подход.

Фирми без предстоящи промени и без съдружници

Дружества без предстоящи вписвания и без съдружници могат да изчакат, но с ясното съзнание, че:

• учредителният документ остава в лева, докато не бъде актуализиран;

• необходимостта от привеждане в съответствие не отпада, а само се отлага във времето.

Важен практически момент за сроковете

По закон крайният срок за привеждане на учредителните документи в съответствие с еврото е до края на 2026 г.

На практика обаче за част от фирмите този срок се скъсява.

Причината е, че през 2026 г. дружествата преминават през задължителни процедури, свързани с:

• одобряване и публикуване на годишния финансов отчет за 2025 г.; или

• подаване на декларация за липса на дейност.

Годишният финансов отчет за 2025 г. се публикува до 30 септември 2026 г., когато през годината е извършвана дейност, а при липса на дейност се подава декларация до 30 юни 2026 г.

Именно тези срокове на практика често се оказват моментът, в който следва да бъде извършено превалутирането и актуализацията на документите.

Когато управителите знаят в коя група попада тяхното дружество, планирането и вземането на решение става значително по-лесно.

Затова темата ще продължи да се разглежда последователно и приложимо, така че всяка следваща стъпка да бъде ясна и предвидима.

А когато предпочитанието е процесът да не се преминава самостоятелно, е важно да се знае, че съществува професионална помощ, на която може да се разчита.

В тази публикация разглеждаме какво реално следва да бъде уредено от собствениците и управителите след служебното превалутиране и защо в определени случаи не е добра идея да се изчаква крайният срок.

1) Регистърът и учредителният документ вече не „говорят на един език“

След въвеждането на еврото капиталът се превалутира служебно в Търговския регистър.

В същото време дружественият договор или учредителният акт продължават да бъдат в лева, докато не бъдат изрично актуализирани от самото дружество.

На практика това означава, че:

• в Търговския регистър вече е вписан капитал в евро;

• в основния учредителен документ все още е посочен капитал в лева.

Докато това несъответствие не бъде отстранено, дружеството остава с документация, която не е приведена в съответствие.

2) Какво се случва с дяловете при ЕООД и ООД

След превалутирането дяловете следва:

• да бъдат изразени в евро и евроценти;

• сборът им да бъде точно равен на капитала в евро;

• процентното участие между съдружниците да се запази.

Тук възникват въпроси, свързани с:

• прилагането на правилата за закръгляване;

• запазването на баланса между съдружниците;

• начина, по който тези решения следва да бъдат оформени документално.

Важно е да се разбере, че въпросът не е в самия валутен курс, а в смяната на валутата като такава.


Когато капиталът вече е в евро, дяловете и документите също трябва да бъдат приведени в същата валута, след вземане на решения, които засягат правата и съотношенията между съдружниците и които следва да бъдат оформени правилно.

3) Без решение няма „приета“ промяна

Колкото и ясни да изглеждат новите стойности, дружеството следва да разполага с:

• изрично решение за превалутиране;

• решение за разпределение и приемане на превалутираните дялове;

• приета актуализирана редакция на учредителния документ.

Служебното превалутиране в Търговския регистър не замества волята на органите на дружеството и не оформя само̀ по себе си тези решения.

Практически ключов момент: защо често не е разумно да се изчаква

Поради големия брой дружества служебното превалутиране продължава във времето.

Възможно е да се изчака и да се види отразеното служебно превалутиране, но ако на дружеството предстои друго вписване – например:

• смяна на управител;

• промяна на адрес;

• приемане или напускане на съдружник;

изчакването може да доведе до практически затруднения и да блокира вписването на желаните промени.

Законът допуска:

• капиталът и дяловете да бъдат изчислени по приложимите правила;

• документите да бъдат подготвени и подадени за вписване,

дори преди служебното превалутиране да е отразено в партидата, когато има нужда от движение по други промени.

С правилната информация управителите и собствениците могат ясно да се ориентират какво следва и кога е разумно да се действа.

Затова темата ще продължи да се разглежда последователно и приложимо, така че всяка следваща стъпка да бъде ясна и предвидима.


А когато предпочитанието е процесът да не се преминава самостоятелно, е важно да се знае, че съществува професионална помощ, на която може да се разчита.

От 1 януари 2026 г. еврото е официална валута в България. Докато общественото внимание е насочено основно към цени, плащания и касови апарати, в Търговския регистър протича една от най-мащабните трансформации в последните години.

Агенцията по вписванията извършва служебно превалутиране на капитала на над 930 000 дружества – ЕООД, ООД, АД и КДА. Превалутирането се извършва по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро. Очаква се този процес да приключи до края на февруари 2026 г.

Какво означава служебното превалутиране

Служебното превалутиране представлява административно действие, при което капиталът на дружеството се преобразува в евро и се отразява в Търговския регистър. Това действие обаче има ограничен обхват.

То не засяга:

• съдържанието на учредителния документ;

• разпределението на дяловете;

• вътрешните решения на дружеството.

С други думи, служебното превалутиране не приключва процеса, а поставя неговото начало.

Какво остава за управителите и собствениците

След служебното превалутиране възниква ангажимент за самото дружество да приведе учредителните си документи в съответствие с еврото. Това включва вземане на решения и оформяне на документи, които отразяват новата валута и вътрешното разпределение на капитала.

Именно тук започва активната роля на управителите и собствениците. Тези действия не се извършват автоматично и изискват планиране и яснота относно сроковете и последиците.

Какво предстои

В следващите публикации от тази поредица ще разгледаме:

• какви конкретни стъпки следва да предприемат управителите;

• кога е разумно да се действа веднага и кога може да се изчака;

• какви рискове възникват при отлагане;

• как превалутирането влияе при последващи промени по партидата на дружеството.

Темата ще бъде разгледана последователно, разбираемо и приложимо, с фокус върху практическите решения за собственици и управители на ЕООД и ООД.

В рамките на поредицата ще бъде предоставен и безплатен практически ресурс, който обобщава основните стъпки и ориентири за процеса.

Когато управителите разполагат с ясна информация още в началото, вземането на решения става по-спокойно и предвидимо. А при необходимост винаги може да се потърси професионална правна помощ, за да бъдат действията правилно оформени и съобразени с бъдещите вписвания.

В тази секция съм събрала на едно място ключовите разяснения по темата, насочени към собственици и управители на ЕООД и ООД.


Целта не е да ви натоваря с детайли, а да ви помогна да се ориентирате спокойно, да разберете логиката на процеса и да вземете информирано решение.

Най-важното за предварителния договор за имот (накратко)

• Предварителният договор (ПД) подготвя бъдещия окончателен договор и фиксира обект, цена, срокове и условия (чл. 19 ЗЗД).

• При сделки с недвижими имоти ПД следва да е в писмена форма; нотариалната заверка не е условие за валидност, но може да улесни събирането на суми при неизпълнение.

• Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД позволява съдът да замести окончателния договор с решение, което има силата на нотариален акт и подлежи на вписване; при непълно платена цена съдът може да постави условие за доплащане (чл. 362, ал. 1 ГПК).

• ПД не прехвърля собственост и не е разпореждане.

• Правото да поискате обявяване за окончателен се погасява за 5 години.

Предварителният договор е „договор за бъдещия договор“. Използва се най-често при продажба на недвижими имоти, като предварително определя съществените параметри – индивидуализация на имота, цена, срокове, допълнителни клаузи и гаранции (чл. 19 ЗЗД). ПД може да предхожда и други договори; ПД за дарение е нищожен, тъй като дарението действа незабавно.

Какво прави предварителният договор „валиден“ при имотни сделки?

Предварителният договор трябва да съдържа най-малко индивидуализиран имот и уговорена цена. При имоти предварителният договор се сключва писмено. Нотариалната заверка не е задължителна, но е полезна при събиране на суми. Ако се подписва чрез представител, пълномощното за имот е в писмена форма. Предварителният договор не прехвърля собственост.

Детайли:

• Съществени елементи: обект (точна индивидуализация) и цена.

• Форма: писмена при бъдещи договори за недвижим имот; заверката е опционална.

• Страни и представителство: всички субекти; при имоти – писмено пълномощно.

• Какво предварителният договор не прави: не е разпореждане; съпружеско съгласие на етап предварителен договор не е елемент.

Кои са седемте проверки преди да платите капаро/задатък?

Проверките намаляват риска от спорове и забавяния: точен обект, ясна цена/плащания, реалистични срокове и буфери, коректни неустойки/задатък, оценка дали да впишете предварителният договор, валидни пълномощия и разумни допълнителни клаузи (предаване, опис, разходи, медиация).

Списък – 7 проверки:

1. Индивидуализация на имота – идентификатор, адрес, площ, граници, прилежащи части; приложете скици/схеми/удостоверения.

2. Цена и разпис на плащанията – обща цена, валута, график, сметка, условия при кредит и последици при забава.

3. Срокове и буфери – дати за изповядване/Акт 16/предаване; предсрочни условия (напр. одобрен кредит); предвидете буфери при обективни забавяния.

4. Неустойки и задатък – размер, изискуемост; разграничете капаро/задатък и последиците при отказ/виновно неизпълнение.

5. (По преценка) Вписване на предварителният договор – публичност и „ред“ спрямо трети лица; уместността е казусна.

6. Представителство и пълномощия – ако действа пълномощник, проверете обхвата/валидността; при имоти – писмена форма (чл. 37 ЗЗД).

7. Допълнителни клаузи – предаване на владение и опис, разпределение на разходи/данъци, уреждане на спорове (вкл. медиация преди съд).

Нужно ли е нотариално заверен ПД и кога помага заверката?

Не, нотариалната заверка не е условие за валидност на ПД при имоти. Тя обаче може да е практически полезна, защото улеснява доказването и/или събирането на дадени суми при неизпълнение. Решението дали да заверите е въпрос на риск-мениджмънт и конкретен казус.

Мога ли да впиша предварителен договор и кога е уместно?

Вписването на ПД е възможно и дава публичност спрямо трети лица. То може да е уместно при по-дълги срокове до нотариалния акт или при риск от паралелни разпоредителни действия. Преценява се индивидуално – ползите трябва да надвишават разходите/административните усилия.

Как протича искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и коя е компетентната юрисдикция?

При отказ да се изповяда сделката всяка страна може да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С решението съдът замества окончателния договор; решението има сила на нотариален акт и се вписва. Компетентен при имоти е районният съд по местонахождение на имота.

Детайли:

• Изправност на ищеца: при непълно платена цена искът може да се уважи с условие за доплащане в 2-седмичен срок.

• Кога не може: ако предварителния договор е прекратен или имотът е бил отчужден на трето лице преди предявяване на иска.

• Давност: правото да поискате обявяване за окончателен се погасява за 5 години.

Чести заблуди:

• „Нужно ли е нотариално заверен ПД?“ – Не за валидност; полезен е при събиране на суми.

• „Предварителният договор прехвърля ли собственост?“ – Не. Вещноправният ефект настъпва с нотариален акт или със съдебно решение.

• „Допустим ли е Предварителният договор за бъдещ имот/право?“ – Да; законът допуска бъдещи вещи и права, ако сроковете/условията са ясно уговорени.

Практически съвет

Преди плащане на капаро/задатък изискайте пълния набор документи за имота, сверете срокове и буфери с реалния строителен/административен цикъл и прегледайте неустойките за баланс. При индексация, забавен Акт 16 или спор – обсъдете медиация преди съдебни действия.

Предварителният договор не е формалност. Добре структурираният предварителен договор намалява риска и разходите, ускорява сделката и предпазва от спорове. При специфични клаузи (индексация, представителство, вписване) потърсете навременна правна оценка.

Настоящият материал има информативен характер и не представлява правен съвет. Всеки казус е индивидуален и изисква конкретна правна преценка.

Всеки предварителен договор е различен – детайлите решават всичко. Ако искате да получавате още полезни материали по темата, абонирайте се в сайта.

А ако имате конкретен въпрос или казус с предварителен договор, свържете се с мен – навременната консултация може да Ви спести години съдебни битки.

Какво означава „на зелено“?

Когато говорим за „имот на зелено“, имаме предвид, че сградата все още не е завършена. Купувачът реално инвестира в проект – обещание за бъдещ апартамент, който предстои да бъде построен и въведен в експлоатация.

Тук обикновено се сключва предварителен договор между купувача и инвеститора/строителя, а окончателният нотариален акт се подписва едва след като имотът получи Акт 16 (разрешение за ползване). 

Защо хората избират покупка на зелено?

• По-ниска цена – апартаментите в ранна фаза на строителство често се предлагат с 15–30% по-изгодно от готовите.

• По-голям избор – първите купувачи имат възможност да изберат етаж, изложение, разпределение.

• Възможност за разсрочено плащане – сумата често се внася на етапи, съобразени с напредъка на строителството.

Какви са рисковете?

1. Забавяне на строителството – възможно е сградата да не бъде завършена в обещания срок.

2. Финансов риск при строителя – ако фирмата изпадне в затруднение или фалит, купувачът може да загуби вложените пари.

3. Неясни условия в договора – ако клаузите не са достатъчно ясни, купувачът може да остане без защита.

4. Промяна в пазара – строителят може да се опита да променя цена или условия при силно поскъпване на имотите.

Как да се предпазите?

• Проверете строителя и инвеститора – опит, реализирани проекти, финансова стабилност.

• Искайте документи за строителството – разрешение за строеж, Актове (14, 15), нотариален акт за земята.

• Добре изготвен предварителен договор – с ясни клаузи за цена, срокове, неустойки при забавяне, начин на плащане.

• Адвокатска проверка – доверете се на специалист, който ще защити вашите интереси.

Покупката на имот на зелено е като да инвестираш в бъдеще. Тя дава шанс за по-добра цена и избор, но носи и реални рискове. Затова е важно да действате внимателно – с добре проверен строител, сигурен предварителен договор и ясна стратегия за финансиране.

В крайна сметка правилният подход превръща покупката на зелено от рискована авантюра в изгодна и успешна сделка.

Ако обмисляте покупка на имот на зелено и искате професионална проверка или изготвяне на договор, можете да се свържете с нас – ще ви помогнем да вземете информирано и защитено решение.

Какво казва законът?

Съгласно чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) предварителният договор е задължителен за страните и създава право да се иска сключване на окончателен договор. Важна част от съдържанието му са сроковете за изпълнение – например:

• „до края на месеца“,

• „след завършване на строежа“,

• „в рамките на 30 дни от плащането“.

На практика обаче тези формулировки често оставят място за различно тълкуване и за спорове между страните. 

Какви са възможните правни последици при нарушаване на сроковете?

Когато една от страните не спази договорения срок, се прилагат разпоредбите на чл. 87 ЗЗД за разваляне на договори при неизпълнение.

• Изправната страна може да изпрати нотариална покана, в която да предостави нов срок за изпълнение и да предупреди, че при неизпълнение ще счита договора за развален.

• При съществена забава или когато изпълнението е станало безполезно, развалянето може да стане и без даване на допълнителен срок (чл. 87, ал. 2 ЗЗД).

• Развалянето води до връщане на даденото и евентуално дължими неустойки и обезщетения.

Какво е важно при изготвяне на предварителен договор?

Като адвокат винаги препоръчвам:

1. Сроковете да бъдат конкретни и ясни – точна дата или ясно определено събитие, което задейства срока.

2. Да се предвидят последици при забава – неустойки, лихви или право на разваляне.

3. Да се използва нотариална форма за покани и предупреждения – за да няма съмнение в доказването.

4. Да се преценят обективните рискове – например забавяне на строителство или ипотечно финансиране, и да се включат клаузи, които да ги отразят.

Сроковете в предварителния договор могат да бъдат източник на напрежение, ако не са ясно формулирани. Законът дава инструменти за защита – разваляне на договора, искане на обезщетение, връщане на платеното, но най-добрата стратегия е професионално изготвен договор, който не оставя място за различни тълкувания.

Ако ви предстои да сключите предварителен договор или вече имате проблеми със сроковете по него, най-добре е да се обърнете към адвокат, за да защитите интересите си навреме.

• купувачът все още събира финанси или очаква одобрение на ипотечен кредит;

• имотът е в строеж и няма готовност за прехвърляне;

• необходимо е да се уредят документи, които липсват в момента.

Тогава на помощ идва предварителният договор.

Какво представлява?

По силата на чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) предварителният договор е обещание – страните се задължават да сключат окончателен договор в бъдеще. С други думи, това е „предварителна уговорка“, която обвързва купувача и продавача.

Той съдържа всички съществени условия на бъдещата сделка – цена, срокове, описание на имота, начин на плащане.

Пример: Ако купувачът даде капаро за апартамент в строеж, с предварителния договор се гарантира, че след като сградата бъде завършена, ще се подпише окончателният нотариален акт.

Защо е важен?

1. Дава сигурност и на двете страни – купувачът е спокоен, че имотът няма да бъде продаден на друг, а продавачът е уверен, че купувачът ще придобие имота при уговорените условия.

2. Служи като доказателство – ако една от страните откаже да изпълни задължението си, предварителният договор може да бъде основание за иск пред съда.

3. Гъвкав инструмент – често се използва, когато страните имат нужда от време за набавяне на средства, документи или разрешителни.

Какво НЕ прави предварителният договор?

Важно е да се подчертае: той не прехвърля собствеността върху имота. Това става единствено с нотариален акт. Предварителният договор създава само задължение за бъдеща сделка, но не и самата сделка.

Предварителният договор е като „мост“ между желанието и реалността. Той позволява на страните да се подготвят спокойно, като същевременно гарантира, че уговореното ще се изпълни. Но за да има сила, той трябва да бъде добре изготвен – с ясни клаузи, точни срокове и условия.

Ако имате въпроси или нужда от изготвяне на договор, свържете се с нас.

1. Какво може да бъде взето за погасяване на дълг?

Ако имате дългове, законът позволява кредиторите да вземат от вашето имущество, за да покрият тези дългове. Това включва всички ваши вещи и парични вземания, които имате. Ако сте поръчител или имате ипотека върху чужд имот, това също може да бъде използвано за погасяване на дълговете.

Важно: Има определени имуществени права, които не могат да бъдат използвани за погасяване на дългове. Например, ако притежавате нещо, което не може да бъде прехвърлено на друг (като право на наследство), или ако законът изрично забранява това.

2. Има ли изключения?

Да, има някои вещи, които не могат да бъдат взети за погасяване на дългове. Например:

• Вещи, които са от съществено значение за вашето оцеляване (като храна, гориво).

• Някои парични вземания, като възнаграждения за труд и пенсии, също не могат да бъдат взети изцяло.

Когато се налага запор или възбрана върху имущество, това не винаги означава, че вещите ще бъдат продадени. Някои вещи могат да бъдат запорирани, но не и продадени.

3. Какво става, ако нямам имущество?

Ако съдебният изпълнител не открие секвестируемо (подлежащо на вземане) имущество у вас, ще трябва да декларирате всичките си доходи и имущество пред съда. Ако откажете да се явите в съда, може да бъдете принудително доведен.

Целта на тази статия е да помогне на клиентите да разберат какво се случва, когато не могат да платят своите дългове и какво може и не може да бъде взето от тях. Ако имате въпроси или нужда от помощ, не се колебайте да се свържете с нас.

За връзка:

Какво е принудително изпълнение?

Принудителното изпълнение е процес, чрез който кредиторът получава дължимото му имущество или сума пари от длъжника, когато последният не го прави доброволно. Този процес е последната стъпка, която се предприема, след като всички други опити за събиране на дълга са неуспешни.

Кога се прилага върху недвижими имоти?

Принудителното изпълнение върху недвижими имоти е най-често използвано, когато длъжникът притежава имот, който може да бъде продаден за погасяване на дълга. Това може да бъде къща, апартамент, земя или друг вид недвижимо имущество.

Как започва процедурата?

Процедурата започва по искане на кредитора, който представя изпълнителен лист, удостоверяващ правото му на принудително изпълнение. След това съдебният изпълнител изпраща покана до длъжника за доброволно изпълнение на задължението. Ако длъжникът не изпълни задължението в дадения срок, се пристъпва към принудителни мерки, като възбрана на имота и продажба на публичен търг.

Какво включва процедурата?

Процедурата по принудително изпълнение включва няколко ключови стъпки:

• Започване на изпълнително дело: Съдебният изпълнител съставя акт за започване на делото и уведомява длъжника.

• Налагане на възбрана: Това е забрана за разпореждане с имота (например продажба или дарение), докато делото не приключи.

• Опис на имота: Съдебният изпълнител оценява имота и го описва.

• Продажба на имота: Ако длъжникът не плати, имотът се продава на публичен търг.

Какви са правата на длъжника?

Длъжникът има право на защита и може да обжалва някои от действията на съдебния изпълнител. В определени случаи, ако дългът бъде изплатен преди продажбата на имота, процедурата може да бъде прекратена.

Какви са разходите?

Всички разходи по изпълнението, включително таксите на съдебния изпълнител, са за сметка на длъжника. Ако длъжникът изплати дълга преди принудителното изпълнение да завърши, той може да намали тези разходи.

Принудителното изпълнение върху недвижими имоти е сериозна процедура, която може да има значителни последици за длъжника. Затова е важно да се консултирате със специалист, който да ви съдейства през целия процес.

За връзка с нас

Процедурата за удръжки от заплатата се прилага за всички работници и служители, независимо дали работят в държавни, общински или частни предприятия. Тези правила се отнасят до всякакви трудови договори – без значение дали са срочни, за неопределено време, с или без изпитателен срок.

Кога могат да се правят удръжки със съгласието на работника?

Със съгласието на работника, удръжки от заплатата могат да се правят без ограничения. Например, ако сте се съгласили да изплащате банков кредит директно от вашата заплата, това е напълно законно, стига да сте дали изрично съгласието си за това.

Кога работодателят може да прави удръжки без вашето съгласие?

Има определени ситуации, в които работодателят има право да удържа суми от вашата заплата, дори и без вашето съгласие:

1. Авансови плащания: Ако сте получили аванс, работодателят може да удържи тази сума от окончателната ви заплата за същия месец.

2. Технически грешки: Ако поради техническа грешка ви е изплатена по-голяма сума от дължимото, работодателят може да удържи надплатеното при следващата ви заплата.

3. Осигуровки и данъци: Работодателят удържа от вашата заплата осигуровките и данъците, които сте длъжни да платите по закон.

4. Запори: Ако има наложен запор върху вашата заплата от съдебен изпълнител, работодателят е длъжен да удържа съответната сума и да я преведе на кредитора.

5. Имуществена отговорност: Ако сте причинили вреда на работодателя и не оспорите това в рамките на месец, той може да удържи съответната сума от заплатата ви.

Какво не може да прави работодателят?

Извън тези случаи, работодателят няма право да удържа или прихваща каквито и да било суми от вашата заплата без вашето съгласие. Той не може да налага парични санкции, глоби или удръжки чрез вътрешни правила, трудови договори или колективни споразумения.

Важно е да знаете: Ако получите заплата или обезщетение по трудовото правоотношение добросъвестно, дори и да е без правно основание, работодателят няма право да ви накара да върнете тези суми. Виновните длъжностни лица, които са наредили неправомерното изплащане, носят отговорност, а не вие.

Ако имате съмнения относно удръжките от вашата заплата, не се колебайте да се консултирате с правен специалист, който може да ви помогне да защитите правата си.

Свържете се с нас

Основни моменти:

1. Кога може да се използва:

   • Ако сте направили подобрения на имот, които са увеличили неговата стойност.

   • Ако сте направили необходими разходи за запазване на имота.

2. Кой може да използва това право:

   • Добросъвестен владелец, който е направил подобрения със знанието и без противопоставяне на собственика.

   • Владелец, получил владението по силата на предварителен договор.

3. Какво можете да задържите:

   • Можете да задържите имота, докато не получите заплащане за направените подобрения и разходи.

4. Особености:

   • Това право е валидно само за недвижими имоти.

   • Владение, получено по силата на нищожен договор, не се счита за добросъвестно и не може да се ползва от това право.

Примери:

• Ремонт на къща: Ако сте направили ремонт на къща и сте увеличили стойността ѝ, можете да задържите къщата, докато собственикът не ви заплати разходите за ремонта.

   

• Поддръжка на имот: Ако сте направили необходими разходи за поддръжка на имот, можете да задържите имота, докато не получите заплащане за тези разходи.

Правото на задържане ви защитава, като осигурява, че ще получите дължимите ви пари за направените подобрения и разходи, преди да върнете имота на собственика.

Основни моменти:

1. Кога може да се използва:

   • Ако имате право на заплащане от друг търговец за сделка между вас, можете да задържите неговите вещи или ценни книги, които сте получили законно, докато не получите парите си.

1. Кога право на задържане не важи:

   • Ако длъжникът ви е дал конкретни инструкции как да постъпите с вещите или ценните книги преди да ги получите.
   • Ако сте се съгласили да постъпите с вещите или ценните книги по определен начин.

1. Особености:

   • Можете да задържите вещите, дори ако вашето вземане все още не е изискуемо, ако длъжникът е в несъстоятелност или принудителното изпълнение срещу него е било неуспешно.
   • Това право се прилага само за вземания, произтичащи от търговски сделки между търговци.

1. Какво можете да задържите:

   • Можете да задържите движими вещи и ценни книги.
   • Търговското право на задържане не дава право на предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ.

Примери:

• Склад за стоки: Ако държите стоки на друг търговец в своя склад и той не плаща за тяхното съхранение, можете да задържите стоките, докато не получите заплащането.

• Ремонт на оборудване: Ако ремонтирате машини на друг търговец и той не плаща за ремонта, можете да задържите машините, докато не получите парите си.

Търговското право на задържане ви дава мощен инструмент за защита на вашите интереси, когато работите с други търговци.

Бутон

Основни моменти:

1. Кога можете да задържите вещ:

   • Ако сте извършили ремонт, поддръжка или подобрение на чужда движима вещ и ви дължат пари за това.
   • Ако сте понесли разходи или вреди, свързани с вещта.

2. Какво можете да задържите:

   • Само движими вещи, като например автомобили, машини, мебели и др. Не може да се задържат недвижими имоти (като къщи и апартаменти).

3. Какво става, ако ви дадат обезпечение:

   • Ако ви предложат подходящо обезпечение (гаранция), трябва да върнете вещта, дори ако не сте получили плащането си.

4. Вашите права при задържане:

   • Имате право да задържите вещта, докато не получите дължимите пари.
   • Ако спорът стигне до съд, съдът може да постанови едновременно изпълнение на задълженията на двете страни.

5. Задължения на задържащия (ретинент):

   • Трябва да се грижите за вещта като добър стопанин, докато я задържате.
   • Нямате право да се разпореждате с вещта, докато задържането е в сила.

Примери:

• Автосервиз: Ако поправяте кола и собственикът не плаща за ремонта, можете да задържите колата, докато не получите парите си.
• Мебелист: Ако сте извършили ремонт на мебели и клиентът не плаща, имате право да задържите мебелите, докато не получите плащането.

Правото на задържане ви защитава като осигурява, че ще получите дължимите ви пари преди да върнете вещта на собственика.

Контакт за консултация

Ако някой ви дължи нещо по договор и вие също имате задължение към него, можете да откажете да изпълните своето задължение, докато той не изпълни своето. Това право се нарича "възражение за неизпълнен договор".

Основни моменти:

1. Какво представлява:

   • Ако вие и другата страна имате взаимни задължения по договор, можете да откажете да изпълните своето, докато другата страна не изпълни нейното.

2. Кога се прилага:

   • Когато и двете страни имат изискуеми вземания по един и същ договор.

   • В случай, че съществува опасност едната страна да не изпълни своето задължение, другата може да изисква обезпечение.

3. Какво се случва в съда:

   • Ако спорът стигне до съда, съдът може да постанови едновременно изпълнение на задълженията на двете страни.

   • Трябва да направите възражението навреме, за да може съдът да го разгледа.

4. Примери:

   • Ако ремонтирате апартамент и собственикът не плаща, можете да задържите ключовете до получаване на плащането.

   • Ако предоставяте услуга и клиентът не плаща, можете да задържите резултатите от работата си, докато не получите плащане.

Това право ви защитава, като осигурява справедливост и взаимност в изпълнението на договорите.

Контакт за консултация

1. Подготовка и преговори

• Проучване и избор на работодател: Кандидатите трябва да проучат потенциалния работодател и да оценят дали условията на труд и корпоративната култура съответстват на техните очаквания и ценности.

• Преговори за условията: Преди подписването на договора, служителят и работодателят трябва да договорят всички условия, включително заплата, работно време, отпуск, бонуси и други важни детайли.

2. Започване на работа

• Първи работен ден: Първият работен ден често е изпълнен с нови впечатления и обучение, като служителят се запознава с работната среда и колегите.

• Интеграция в екипа: Важно е новият служител да се интегрира успешно в екипа, като изгради добри взаимоотношения с колегите и ръководството.

3. Ежедневни задължения и развитие

• Работни задачи: Трудовият договор определя конкретните задължения и отговорности на служителя. Тези задачи трябва да бъдат изпълнявани стриктно и професионално.

• Професионално развитие: Работодателят може да предоставя възможности за обучение и кариерно развитие, което е от съществено значение за професионалния растеж на служителя.

4. Конфликти и тяхното разрешаване

• Работно напрежение: Конфликти могат да възникнат поради различия в мненията, работното натоварване или междуличностни проблеми. Важно е тези конфликти да бъдат разрешавани своевременно и ефективно.

• Медиация: В случай на сериозни конфликти, може да се използва медиация като метод за намиране на взаимноизгодно решение.

5. Прекратяване на трудовия договор

• Предизвестие: Прекратяването на трудовия договор трябва да става с предварително предизвестие, съгласно уговорените условия и законовите изисквания.

• Изходно интервю: Много работодатели провеждат изходни интервюта, за да съберат обратна връзка от напускащия служител и да подобрят условията на труд за останалите.

Правни аспекти на трудовия договор

1. Съдържание на договора

• Идентификация на страните: Договорът трябва да идентифицира ясно работодателя и служителя.

• Описание на длъжността: Трудовият договор трябва да съдържа подробно описание на длъжността и основните задължения на служителя.

• Работно време и заплата: Трябва да бъдат посочени работното време, заплатата и начинът на плащане, включително възможните бонуси и други възнаграждения.

2. Права и задължения на страните

• Права на служителя: Служителят има право на безопасни и здравословни условия на труд, справедливо възнаграждение, платен отпуск и социални осигуровки.

• Права на работодателя: Работодателят има право да изисква от служителя да изпълнява задълженията си професионално и в съответствие с вътрешните правила.

• Задължения на служителя: Служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения добросъвестно и да спазва вътрешния трудов ред.

• Задължения на работодателя: Работодателят трябва да осигури безопасна работна среда, да изплаща заплатите своевременно и да предоставя всички договорени социални придобивки.

3. Условия за прекратяване

• Предизвестие: Условията за предизвестие при прекратяване на трудовия договор трябва да бъдат ясно посочени в договора.

• Основания за прекратяване: Договорът трябва да включва всички възможни основания за прекратяване, като например дисциплинарни нарушения, неспазване на задълженията или други причини.

4. Правни защити и разрешаване на спорове

• Юридически консултации: В случай на правни спорове, служителят и работодателят могат да се обърнат към медиатор или адвокат.

• Процедури по решаване на спорове: При невъзможност за разрешаване на споровете доброволно от страните, те могат да се обърнат към медиация или към съда за решаване на конфликта.

• Инспекция по труда: Служителите могат да подадат жалби до инспекцията по труда при нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя.

          Трудовият договор е основополагащ документ, който регламентира отношенията между работодателя и служителя. Винаги е препоръчително работодателите и работниците/служителите да се консултират с адвокат в случаи на подписване на трудов договор, в който е необходимо да бъдат включени и други клаузи освен основните, които са тези за това кои са страни, място на работа, работно време, трудово възнаграждение, отпуск.

Ако имате нужда от помощ при съставяне или преглеждане на трудов договор, не се колебайте да се свържете с нас. Ние сме тук, за да ви помогнем!

Договорът за дарение е правен документ, чрез който дарителят прехвърля надареното имущество на получателя безвъзмездно.

1. Мотиви за дарение

• Семейни връзки: Често дарението се извършва между близки роднини, като родители към деца или между съпрузи.

• Благотворителност: Дарителят може да желае да подкрепи благотворителна организация или обществена кауза.

• Лична привързаност: Дарение може да се направи поради лична привързаност към получателя или поради желание да се помогне в труден момент.

   

2. Подготовка и преговори

• Избор на имущество: Дарителят трябва да избере какво имущество ще дари и да се увери, че е свободен да го прехвърли.

• Преговори: Дарителят и получателят могат да обсъдят и договорят условията на дарението, ако има такива, като например задължения за получателя.

   

3. Емоционални аспекти

• Благодарност и признателност у получателя.

• Очаквания и задължения: Дарителят може да има определени очаквания към получателя, което да създаде емоционално напрежение.

   

4. Взаимоотношения след дарението

• Запазване на добри отношения: Важно е отношенията между дарителя и получателя да останат добри след дарението.

• Промени в отношенията: Дарението може да промени динамиката на взаимоотношенията, особено ако включва значителна сума или имущество.

   

Правни аспекти на договора за дарение

1. Съдържание на договора

• Идентификация на страните: Договорът трябва ясно да посочва кой е дарителят и кой е получателят.

• Описание на имуществото: Трябва да бъде включено подробно описание на дареното имущество.

• Безвъзмездност: Дарението трябва да бъде безвъзмездно, тоест без искане на възнаграждение или услуга в замяна.

2. Права и задължения на страните

• Права на дарителя: Дарителят има право да изисква от получателя да приеме дарението в уговорените условия.

• Права на получателя: Получателят има право да откаже дарението, ако не желае да го приеме.

• Задължения на дарителя: Дарителят трябва да прехвърли имуществото в уговорените условия и в състояние, годно за използване.

• Задължения на получателя: Получателят трябва да приеме имуществото и да изпълнява евентуалните задължения, свързани с него, ако има такива.

3. Условия за прекратяване и отмяна

• Отмяна на дарението: Дарението може да бъде отменено при определени условия, като например тежко неблагодарно поведение от страна на получателя.

• Неплатежоспособност на дарителя: Ако дарителят изпадне в неплатежоспособност, дарението може да бъде отменено в полза на неговите кредитори.

4. Данъчни и правни последствия

• Данъци: Даренията могат да бъдат обект на данъчно облагане, в зависимост от стойността на имуществото и местните данъчни закони.

• Правна помощ: За сключването на договор за дарение е препоръчително да се консултирате с адвокат, за да сте сигурни, че са съобразени действащите правни норми.

          Договорът за дарение е важен правен инструмент, който регламентира безвъзмездното прехвърляне на имущество от дарителя на получателя. Разбирането на всички житейски и правни аспекти на този договор е от съществено значение за избягване на конфликти и осигуряване на справедливи и прозрачни условия.

         Винаги е добра стъпка да се консултирате с адвокат преди да сключите договор за дарение, за да сте сигурни, че всички договорът ще включва и породи правни последици, които са договорени и желани от страните.

        Ако имате нужда от помощ при съставяне или преглеждане на договор за дарение, не се колебайте да се свържете с нас. Ние сме тук, за да ви помогнем!

Договорът за паричен заем е правен документ, който определя условията за предоставяне и връщане на заем между заемодателя и заемополучателя. Този вид договори се използват както в лични, така и в бизнес отношения, и могат да включват различни условия и клаузи.

Житейски аспекти на договора за паричен заем

1. Необходимост и мотиви за заем

• Лични нужди: Често хората вземат заем за покриване на лични разходи като образование, ремонт на жилище, медицински разходи или покупка на автомобил или много други причини.

• Бизнес нужди: Фирмите могат да вземат заем за финансиране на бизнес начинания, разширяване на дейността или покриване на оперативни разходи.

2. Преговори и условия

• Преговори: Заемодателят и заемополучателят трябва да договорят условията на заема, включително лихвения процент, сроковете за погасяване и евентуалните гаранции.

• Писмено споразумение: Важно е всички договорки да бъдат документирани в писмена форма, за да се избегнат бъдещи недоразумения.

3. Подписване на договора

• Преглед на условията: Страните трябва внимателно да прегледат всички условия на договора за заем преди подписване.

• Подписване: Договорът се подписва от двете страни и влиза в сила от този момент.

4. Погасяване на заема

• Редовни плащания: Заемополучателят трябва да спазва договорените срокове за погасяване на заема.

• Проблеми с погасяването: При възникване на финансови затруднения, заемополучателят трябва да уведоми заемодателя и да се предложи да се договорят нови условия.

Правни аспекти на договора за паричен заем

1. Съдържание на договора

• Идентификация на страните: Договорът трябва ясно да идентифицира заемодателя и заемополучателя.

• Размер на заема: Трябва да бъде посочена точната сума на заема.

• Лихвени проценти: Договорът трябва да включва информация за лихвените проценти и начина на тяхното изчисляване.

• Срокове за погасяване: Трябва да бъдат посочени сроковете за погасяване на заема, включително дата на последното плащане.

2. Права и задължения на страните

• Права на заемодателя: Заемодателят има право да получи обратно предоставените средства с уговорената лихва и в сроковете, определени в договора.

• Права на заемополучателя: Заемополучателят има право да получи договорената сума и да бъде информиран за всички условия на заема.

• Задължения на заемодателя: Заемодателят трябва да предостави средствата съгласно условията на договора.

• Задължения на заемополучателя: Заемополучателят трябва да връща заема в сроковете и по начините, посочени в договора.

3. Условия за прекратяване и изменения

• Прекратяване: Договорът може да бъде прекратен при пълно погасяване на заема или по взаимно съгласие на страните.

• Изменения: Всички изменения на договора трябва да бъдат документирани в писмена форма и подписани от двете страни.

4. Гаранции и обезпечения

• Гаранции: Договорът може да включва клаузи за предоставяне на гаранции от заемополучателя, които да обезпечат връщането на заема.

• Обезпечения: Заемът може да бъде обезпечен с недвижимо имущество, движимо имущество или други активи на заемополучателя.

   

5. Правни защити и разрешаване на спорове

• Юридически консултации: При възникване на спорове или неизпълнение на договора, страните могат да се обърнат към адвокат за консултации.

   

• Медиация и съдебни процеси: При невъзможност за разрешаване на спорове по мирен път, страните могат да се обърнат към медиатор или съд за разрешаване на конфликта.

Договорът за паричен заем е важен правен документ, който регулира отношенията между заемодателя и заемополучателя. Разбирането на всички житейски и правни аспекти на този договор е от съществено значение за избягване на конфликти и осигуряване на прозрачни и справедливи условия. Винаги е препоръчително да се консултирате с адвокат преди да подпишете договор за заем, за да сте сигурни, че всички условия са ясни, съобразени със законовите изискавания и справедливи.

Ако имате нужда от помощ при съставяне или преглеждане на договор за паричен заем, не се колебайте да се свържете с нас. Ние сме тук, за да ви помогнем!

Процесуалните норми и гарантирането на основни принципи при правораздаването са основание да се спазват законоустановени срокове и/или други изисквания на закона, но извън тях неизвършване на определено процесуално действие своевременно от съда е основание страната да направи искане за определяне на подходящ срок поради бавност на съда.

Натовареността на съда е факт, който обаче не е противопоставим на своевременното произнасяне от съда във всички етапи от делото. Ето защо страна, чийто интереси са засегнати от липсата на произнасяне в неразумен срок, може да поиска определяне на подходящ срок за това.

Молбата се подава чрез съда, който разглежда делото до горестоящия съд, като след получаването на молбата съдът, който разглежда делото е длъжен незабавно да изпрати молбата до горестоящия съд. Горестоящият съд определя подходящ срок за извършването на дължимото от по – долния съд,

ДО

.............СЪД

ЧРЕЗ

............ СЪД

гр. дело № ................/ .......... г.

М О Л Б А

От …........................………………………………………………....................... - в качеството ми на .................................................... по делото

Уважаеми Съдии,

Моля, след като се запознаете с делото, да определите подходящ срок за извършване на следното процесуално действие: ........................................... (задължително се посочва конкретно процесуално действие, за което се отнася молбата и се описват причините, поради които считате, че е налице необосновано забавяне)

С уважение: ................................

Този месец Върховния касационен съд се произнесе като реши, че когато предписаното от закона действие е предприето от общината с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение, но когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, то тогава тя носи отговорност.

Казусът: Предявен е иск за обезщетение от увредено лице срещу община като възложител, респективно общината е предявила обратен иск към строителното дружество като изпълнител, за това, че увреденото лице се е подхлъзнало и паднало в изкоп при ремонт на улица, за която в деня на инцидента е нямало забрана за преминаване на пешеходци, липсвали са предупредителни знаци и е нямало ограждения на изкопа.

За да се ангажира отговорността на общината, респективно на строителното дружество, следва да се преценят множество законови задължения. Общината като собственик на пътя има задълженията да го поддържа в изправно състояние; да сигнализира за препятствия и да ги отстранява във възможно най- кратък срок; при дълготрайни строително – ремонтни дейности – да изработи и съгласува проект временна организация и безопасност на движението; да постави и поддържа сигнализацията в съответствие с проекта да осъществява контрол на временната организация и безопасност на движението. Въвеждането и поддържането на временна организация информира участниците в пътното движение за особеностите и опасностите на пътния участък; указва границите на пътния участък с изменени пътни условия и въвежда режим на движение, осигуряващ безопасно преминаване през пътния участък.

Отговорността на общината, респективно на строителното дружество като изпълнител на ремонта, се обуславя именно от това, че във всеки един конкретен случай се преценява какви са действията, които е следвало да бъдат предприети и съответно дали в резултат на непредприетите такива действия или на предприетите такива, но без да е била положена дължимата се грижа, е настъпил вредоносен резултат.

Въпреки тези задължения на общината, респективно на строително дружество, същите не изключват дължимата проява на участниците в движението на пътя за по- голямо внимание при придвижване, за да избегнат инциденти.

Ако се нуждаете от допълнителна информация, консултация или съдействие, свържете се с нас на тел.: 0899 90 28 60 или по e-mail: advokat@zakoni.eu

Предхождаща стъпка преди да се премине към събирането на информация е наследникът да се снабди с удостоверение за наследници, за да може да се легитимира като наследник. Изваждането на удостоверение за наследство не е действие, с което се взема решение какво да се направи с наследството, а е снабдяване с документ, въз основа на който наследника удостоверява качеството си пред всички лица.

Следващите стъпки, след снабдяване с удостоверение за наследници, могат да са няколко и те включват проверка в различни институции:

- За наличието на недвижими имоти на наследодателя и/или за неплатени данъци за тях - извършва се справка в Службата по вписване към Агенция по вписванията и в данъчната служба за наличните данъчни задължения.

- За банкови сметки или задължения по кредити - извършва се справка в Българска народна банка, като при наличие на такива за проверката на текущото им състояние се извършва последваща справка в съответната банка.

- За моторно превозно средство – проверка се извършва в КАТ, а за неплатени данъци на моторното превозно средство – в данъчната служба.

- Наличието на изпълнителни дела от и срещу наследодателят – установяват се със справка чрез съдия изпълнител, а въз основа на данните за налични изпълнителни дела може да се извърши справка по всяко конкретно изпълнително дело.

- Наличието на висящи граждански дела – чрез извършване на проверка в съда, а въз основа на данните за налични граждански дела проверка се извършва по всяко от тях.

- Регистрирани юридически лица на името на наследодателя като управител в или като съдружник в търговско дружество или в друго юридическо лице се установяват след проверка в Търговския регистър. Проверка за налични данъчни и осигурителни задължения на юридическите лица се извършва в НАП и/или данъчната служба по регистрация на юридическото лице.

- Земеделски земи – информация и документация за имотите може да се открие или снабди чрез справка в ОСЗ по имената на лицето, на което те са възстановени (може да лице, наследодател на наследяваното лице). Ако същите са дадени под аренда - информация за ареднатора може да се открие чрез общината по местонахождение на имотите.

Възможно е наследствената маса да включва и други активи (авторски права, марки, ценни книжа и др.) или пасиви, при което как, къде и какво се проверява преценява за всеки случай поотделно.

Въз основа на събраната информация и документация за активите и пасивите на наследството наследникът следва да реши дали да го приеме, дали да откаже неговото приемане или дали да го приеме под опис.

В случай, че проверката и снабдяването с документация за наследството се извършва от пълномощник на наследника, то трябва да се издаде нотариално заверено пълномощно.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. В тази хипотеза засилената защита на интересите на представлявания е обусловена от възможния конфликт на интереси между него и представителя.

Поначало представителят не може да договаря сам със себе си, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Липсата на съгласие, респективно одобрение, от представлявания, води до недействителност на разпоредителната сделка, която представителят е сключил със себе си.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е проявление на общия принцип за защита на интересите на представлявания, в т.ч. забрана за представителя да договаря в негова вреда – чл. 40 ЗЗД.

Забраната на чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД намира приложение в случаите на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си.

Правоотношението между акционерното дружество и изпълнителните членове на съвета на директорите възниква по силата на овластяване – с договор за възлагане на управлението, който се сключва от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите и се урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че представителната му власт не възниква нито от разпоредба на закона, нито чрез упълномощаване, вътрешните отношения между дружеството и изпълнителния член на съвета на директорите като физическо лице са отношения между представляван и представител, доколкото той действа от името и за сметка на дружеството, като придобива права и поема задължения, възникващи направо за последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице.

Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Основанието за недействителност чл. 38, ал. 1 ЗЗД е специфично и произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, сключена без изрично съгласие за договаряне сам със себе си.

Без направено възражение за недействителност от представляваният или от неговите универсални правоприемници съдът не е длъжен да се произнесе дали е налице нищожност.

Отговор: Агенция за социално подпомагане, в качеството й на изпълнителна агенция към Министерството на труда и социалната политика, изпълняваща държавната политика в областта на социалното подпомагане и осъществява държавната дейност във връзка с предоставянето на социални услуги, носи отговорност по искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на потребители на социална услуга

Персоналът на дом, в който са настанени лица поставени под запрещение са длъжни да приложат временни физически ограничителни мерки, които да възпрепятстват свободното им придвижване, респективно да предотвратят самоволното напускане на територията на дома. Самият закон позволява минимално ограничаване на личната свобода.

Допускане самоволното напускане на настанено лице може ли да се счете, че е бездействие от страна на персонала, изразяващо се в неизпълнение на възложен в личен и в обществен интерес на задължение да полагат грижи за поставени под запрещение лица?

Този правен въпрос е допуснат и разгледан от ВКС , т.к. е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.к. е налице непозволено увреждане в резултат на противоправно поведение на служители на държавна институция, на която са поверени грижи за поставено под пълно запрещение лице, като това е от значение за точното прилагане на посочените норми в областта на непозволеното увреждане при липсата на съдебна практика по аналогични случаи.

Държавата има задължение да полага особена грижа за лицата, които са поставени под пълно запрещение. Тя е длъжна да осигурява минимално ограничаване на правото им да се придвижват свободно в пространството, като същевременно полага всички грижи в рамките на разумното, съобразно спецификата на всеки индивид, за да предотврати рисковете за здравето и живота на поставените под пълно запрещение. Ако в резултат от неполагането на такива грижи, които са били необходими и които са могли да бъдат предоставени, настъпят вреди за здравето или живота на поставено под пълно запрещение лице, държавата носи гражданска отговорност – справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

Справедливостта при определяне на обезщетението е свързана с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. При увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното ѝ общуване. Целта на обезщетението не е да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника.

Разпоредбата на чл.6 , пар.1 следва да се тълкува в контекста на цялата система на Конвенцията. При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права смисъла на Конвенцията, понятието "при определяне на неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова, т.е. и лицето, пострадало от престъпление, каквото качество съобразно разпоредбата на чл.76 НПК има частният обвинител (чл. 6 от Конвенцията може да се приложи дори при отсъствие на искане за парично обезщетение – достатъчно е изходът от производството да е решаващ за въпросното “гражданско право”).

Нормата на чл.2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека.

Решаващия фактор за приложимостта на чл.6, пар. 1, КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя (има значение) за съдебната защита на гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението.

Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията.

Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право.

При преценката дали е налице гражданско "право" отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища.

Разпоредбата на чл.6, пар.1 не гарантира обаче каквото и да било съдържание на тези граждански "права" в материалното право на договарящата държава и по пътя на тълкуването съдът не може да създаде материално право, което няма законово основание в конкретната държава.

По реда на чл.2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. Съгласно чл.6, пар.1 КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения” , има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта.

Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса, както лицата по отношение на които е инициирано наказателно преследване, така и по отношение на пострадалите. Разумността на времетраене на производството трябва да бъде преценена в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, установени в практиката на съда, и по-специално – сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи.

В редица свои решения ЕСПЧ приема, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото.

Отговор: Да, т.к. е налице спор за граждански права по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Всяко лице, във връзка с което има публикувани материали може да предяви искане до лицето, което управлява интернет търсачка те да бъдат премахнати и ако искането му не бъде уважено - да сезира съда.

Във връзка с казус, при който Google е публикувал статии и снимки, в качеството си на администратор на лични данни, обработвани чрез неговата интернет търсачка, Съда на европейския съюз (СЕС), по запитване отправено от съд в Германия, се е произнесъл с решение, с което лице, което управлява интернет търсачка, следва да премахне от резултатите на търсене препратките към информация, за която подалото искането лице докаже, че е очевидна неистина. В резюме то постановява следното:

При разглеждането на казуса, за да се постанови, че лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи искане за премахване от резултатите при търсене и следователно да изтрие от списъка с резултатите, който се показва след търсене по името на субекта на данните, връзката към интернет страница, на която са публикувани твърдения, които това лице намира за неистинни, то се изисква да се направи претегляне между, от една страна, основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни и от друга страна, основното право на свобода на информация.

Правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни по принцип имат предимство пред законния интерес на интернет потребителите, които потенциално биха могли да имат достъп до въпросната информация, но въпреки това трябва да има равновесие като във всеки отделен случай, се отчита естеството на тази информация и чувствителността ѝ по отношение на личния живот на субекта на данни, както и от интереса на обществеността да разполага с посочената информация и в зависимост от ролята на този субект в обществения живот.

Това равновесие се преобръща във всички случаи когато се окаже неистинна дори част от информацията, посочена в искането за премахване от резултатите при търсене, щом тя не е с второстепенен характер спрямо цялото съдържание. Лицето, което иска премахване от резултатите при търсене поради неистинност на тази информация, трябва да докаже, че тази информация е очевидно неистинна или че такава е поне част от тази информация, която не е маловажна от гледна точка на цялото съдържание. Все пак, за да се избегне възлагането на това лице на прекомерна тежест, която може да навреди на полезното действие на правото на премахване от резултатите при търсене, то трябва да представи единствено доказателствата, които, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, може разумно да се изисква от него да издири. Лицето не може да бъде задължено да представи такива още във фаза на производство по постановяване на привременни мерки или обезпечителни мерки в подкрепа на искането си за премахване от резултатите при търсене.

От друга страна, лицето, което управлява интернет търсачка, не може да бъде задължавано да разследва фактите и за тази цел да организира обмен на кореспонденция, при условията на състезателност с доставчика на съдържанието, за да се получат липсващите доказателства относно истинността на съдържанието, към което се препраща. Ако посоченото лице, което управлява интернет търсачката, бъде обвързано със задължение да вземе участие при доказването на обстоятелството дали съдържанието, към което се препраща, е истинно или не, на същото лице би била възложена тежест, надхвърляща това, което разумно може да се очаква от него с оглед на неговата отговорност, компетентност и възможности. Това разрешение би създало сериозен риск от резултатите при търсене да бъдат премахнати съдържания, с които се задоволява законосъобразна и приоритетна за обществеността нужда от информация, и по този начин да се окаже трудно тези съдържания да бъдат намерени в интернет. Вследствие на това би съществувал реален риск от възпиращ ефект върху упражняването на свободата на изразяване и на информация, ако лицето, което управлява интернет търсачката, извършва премахване от резултатите при търсене почти систематично, за да се избегне понасянето на тежестта за разследване на релевантните факти, в опит да се установи дали посоченото съдържание е истинно или не.

Когато лицето, поискало премахване от резултатите при търсене, представи доказателства, установяващи очевидната неистинност на включена в съдържанието, към което се препраща, информация или поне на част от тази информация, която не е маловажна от гледна точка на цялото съдържание, лицето, което управлява интернет търсачката, е длъжно да уважи това искане. Същото важи и за случая, когато направилото такова искане лице представи съдебно решение, постановено срещу издателя на интернет сайта, което се основава на констатацията, че информацията, съдържаща се в съдържанието, към което се препраща, която не е маловажна от гледна точка на цялото съдържание, поне на пръв поглед е неистинна. За сметка на това, когато не е представено такова съдебно решение, в случай че неистинният характер на информацията не следва очевидно от гледна точка на представените от подалото искането лице доказателства, лицето, което управлява интернет търсачката, не е длъжно да уважи искането за премахване от резултатите при търсене. Когато разглежданата информация може да допринесе за дебат от общ интерес, с оглед на всички обстоятелства по настоящия случай следва да се придаде особено значение на правото на свобода на изразяване и на информация.

Когато лицето, което управлява интернет търсачка, не изпълни искане за премахване от резултатите при търсене, субектът на данните трябва да може да сезира съдебния орган, за да може той да извърши необходимите проверки и да разпореди на посочения администратор да предприеме необходимите мерки. В това отношение именно съдебните органи трябва да осигурят претеглянето на конкуриращите се интереси, тъй като те са в най-добра позиция да извършат сложно и задълбочено претегляне, като вземат предвид всички критерии и обстоятелства, установени в релевантната съдебна практика.

При претеглянето между горепосочените основни права при искане за заличаване от списъка с резултатите при търсене на изображения по името на физическо лице, вследствие на което се визуализират снимки на това лице под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка за информативната стойност на тези снимки, независимо от контекста на тяхната публикация на интернет страницата, откъдето те са изтегляни. Въпреки това следва да се вземе предвид всеки текстови елемент, който съпътства пряко визуализирането на тези снимки в резултатите при търсенето и който може да предостави разяснения относно информативната им стойност.

Търсенето по името на дадено лице на изображения чрез търсачка в интернет се подчинява на същите принципи, каквито са приложими и към търсенето на интернет страници и на съдържащата се в тях информация. Когато след търсене по име се показват снимки на субекта на данни под формата на миниатюрни изображения, тази визуализация може да представлява особено силно вмешателство в правото на зачитане на личния живот и в правото на защита на личните данни на това лице.

Следователно, когато лицето, което управлява интернет търсачка, е сезирано с искане за премахване, с което се иска от резултатите при търсене на изображения въз основа на името на дадено лице да бъдат заличени снимките, показвани под формата на миниатюрни изображения на това лице, управляващият интернет търсачката трябва да провери дали визуализирането на въпросните снимки е необходимо за упражняването на правото на свобода на информация на интернет потребителите, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тези снимки посредством такова търсене

Доколкото обаче интернет търсачката показва снимки на субекта на данните извън контекста, в който те са публикувани на интернет страница, към която се препраща, най-често за да илюстрират съдържащите се в тази страница текстови откъси, следва да се определи дали този контекст все пак трябва да се вземе предвид при претеглянето на конкуриращите се права и интереси, което следва да бъде извършено. Във връзка с това въпросът дали посочената преценка трябва да включва и съдържанието на интернет страницата, в която е включена снимката, чието премахване от показваните резултати под формата на миниатюрно изображение е поискано, зависи от предмета и естеството на въпросното обработване.

Публикуването на снимки като средство за невербална комуникация може да има по-силно въздействие върху интернет потребителите, отколкото текстовите публикации. Това е така, защото сами по себе си снимките са важно средство за привличане на вниманието на интернет потребителите и могат да предизвикат интерес от достъп до статиите, които илюстрират. Именно обаче поради обстоятелството че те често позволяват различни тълкувания, показването им в списъка с резултатите при търсене под формата на миниатюрни изображения може да представлява особено тежко вмешателство в правото на субекта на данни на защита на своето изображение, което трябва да се вземе предвид при претеглянето на конкуриращите се права и интереси. Извършването на отделно претегляне се налага в зависимост от обстоятелството дали става въпрос, от една страна, за статии, съдържащи снимки, публикувани от издателя на интернет страницата, които в първоначалния им контекст илюстрират съдържащата се в тези статии информация и изразените в тях становища, и от друга страна, снимки, показвани под формата на миниатюрни изображения в списъка с резултати от лицето, което управлява интернет търсачка, извън контекста, в който те са публикувани на първата интернет страница.

Основанието за публикуването на лични данни на даден интернет сайт не е непременно идентично с основанието, което се прилага за дейността на интернет търсачките, като дори когато случаят е такъв, резултатът от претеглянето на разглежданите интереси, което трябва да се извърши, може да бъде различен в зависимост това дали обработването на данни е извършвано от лицето, което управлява интернет търсачката, или от издателя на тази интернет страница. От една страна, легитимните интереси, обосноваващи това обработване, могат да бъдат различни и от друга страна, последиците от посоченото обработване за субекта на данните, и по-специално за личния му живот, не са непременно едни и същи.

Когато се откриват публикуваните в интернет снимки на физически лица и като ги възпроизвеждат отделно в резултатите от търсенето на изображения, под формата на миниатюрни изображения, лицето, което управлява интернет търсачка, предлага услуга, свързана с обработване на лични данни, която се различава от обработването на данни от страна на издателя на интернет страницата, от която са изтегляни снимките, както и от обработването, администрирано от лицето, което управлява интернет търсачката, с оглед на препращането към тази страница.

Ето защо дейността, осъществявана от лицето, което управлява интернет търсачка, състояща се в показването на резултати при търсене на изображения под формата на миниатюрни изображения, следва да бъде подлагана на самостоятелна преценка, тъй като допълнителното засягане на основните права, произтичащо от такава дейност, може да бъде особено интензивно, защото при търсене по име се обединява цялата налична в интернет информация за съответното лице. В рамките на тази самостоятелна преценка следва да се вземе предвид обстоятелството, че тази визуализация сама по себе си представлява търсеният от интернет потребителя резултат, независимо от последващото му решение дали да получи достъп до първоначалната интернет страница.

Подобно специфично претегляне, при което се взема предвид самостоятелното естество на обработването, извършено от лицето, което управлява интернет търсачката, не засяга евентуалната релевантност на текстуалните елементи, които могат пряко да съпътстват визуализирането на снимка в списъка с резултатите при търсене, тъй като тези елементи могат да предоставят разяснения относно информационната стойност на тази снимка за обществеността и следователно да повлияят при претеглянето на съответните права и интереси.

Налице ли е договор и какъв по вид?

Да, налице е договор за влог, т.к. в паркингите срещу заплащане на договорено възнаграждение се оставят автомобили, които попадат в обособена територия с пропускателен режим (било то чрез служител или чрез бариера).

Трябва ли да сключа договор с паркинга?

Не, договорът за влог е неформален. В практика на съда е прието, че при ползването на услугите на платен паркинг е налице сключване на договор за влог, като не е необходимо договорът да е в писмена форма (неформален договор), а е достатъчно съгласието на страните по него, при което съгласие фактическата власт на автомобила се предава от водача на автомобила (влогодател) на лицето, управляващо паркинга (влогоприемател).

Как се доказва сключването на договор?

Договорът за влог е неформален и факта за сключването му се установява както с писмени доказателства за платен паркинг, така и от наличната при влогоприемателя документация за приемането на автомобила.

Има ли водача на автомобила задължения по договора за влог с паркинга?

По това договорно отношение между водача на автомобила и паркинга, задължения има само за паркинга като влогоприемател по договора за влог. За паркинга, след като е приел да извърши услугата, са налице задълженията:

1. Да приеме автомобила като посочи къде да бъде позициониран;

2. Да пази автомобила с грижата на добър стопанин и

3. Да върне автомобила уговорения срок или при първо поискване.

Каква е отговорността на паркинга?

Влогоприемателят носи пълна имуществена отговорност за получения автомобил, която може да отпадне само ако се докаже, че причината не може да му се вмени във вина. Неизпълнението на задълженията на паркинга се счита за проява на небрежност, респ. липса на достатъчно грижи за поверения автомобил, които да се характеризират като грижа на добър стопанин.

Как мога да предявя претенцията си и каква трябва да е тя?

Всеки казус има специфики, които се отчитат във формулирането на претенцията и предявяването и пред насрещната страна или съда.

Настоящият материал служи само за информация и не представлява правен съвет.

За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси Ви препоръчваме да се консултирате лично.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие свържете се с нас на тел.: 0899902860 или по e-mail: advokat@zakoni.eu

Не се страхувайте да направите голяма крачка. Не можете да прескочите пропост на два малки скока.

Отговорността на НОИ по ЗОДОВ е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. Исковете се разглеждат по реда на Административно процесуалния кодекс (АПК) от компетентния административен съд, т.к. се касае за специална подсъдност, регламентирана в ЗОДОВ.

В АПК, наред с общите предпоставки, са въведени и специални предпоставки за допустимост при предявяване на иск, а именно: че такъв иск се предявява след отмяна на административен акт по съответния ред, с изключение на случаите, в които е налице нищожен акта или незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Ответник по иска за обезщетение е НОИ - София, с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и на Правилника за организацията и дейността на НОИ.

За да бъде уважен иска е необходимо наличието на няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от тези комулативни предпоставки препятства реализирането на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ.

За оказване на професионална помощ (включително, при наличие на законовите условия за това, за безплатно водене на дело), не се колебайте да се свържете с нас.

Чрез поправката може да се извърши промяна чрез коригиране на изрази, добавяне на изрази или премахване на изрази, като не се променя нито вида на сделката, нито условията по нея.

Ако е налице грешка при сключване на нотариалния акт или волята на страните по него е опорочена, то тогава се предприемат действия по съдебен ред за унищожаване на нотариалния акт.

Поправката се извършва от нотариусът извършил сделката и от страните по сделката.

Нотариален акт за поправка не поражда правни последици сам по себе си, а само заедно с първоначалния нотариален акт.

1. Ако неподеляемото жилище е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод:

В тези случаи по искане на преживелият или на бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът може да го постави в техен дял.

2. Ако неподеляемото жилище е наследствено:

В този случай съделител, който при откриване на наследството живее в жилището и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Когато съделителите, които отговарят на това условие са няколко, то този от тях, който предложи по – висока цена ще го получи в свои дял след поискано възлагане за себе си.

Важно!

Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС когато съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт е недопустимо възлагане на неподеляемо жилище и се прибягва до изнасяне на публична продан.

Искането за възлагане се прави в първото заседание на втората фаза на делбата.

Пълнолетните деца, които учат редовно в средни и висши учебни заведения също имат право на ежемесечна издръжка от родителите си при условие, че:

1. издръжката се дължи за предвидения срок на обучение, но не по-късно от навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение;

2. децата не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си;

3. родителите могат да я дават без особени затруднения. Минималната издръжка за дете понастоящем е ¼ от минималната работна заплата. Присъдена от съд издръжка може да се променя (увеличава, намалява или прекратява).

САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ

На . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . долуподписаният . . . . . . . . . . . . . . . , постоянен адрес: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ., с пълно съзнание за значението на акта, който извършвам, правя следните разпореждания с притежаваното от мен към момента на моята смърт имущество:

Завещавам на . . . . . . . . . . . . . . . . . . при следните условия . . . . . . . . . . . . . . . .

Това е моята последна воля, която желая да изпълнят наследниците ми. Завещанието си написах и подписах саморъчно, без да правя поправки, добавки и съкращения в него. Дата Завещател - подпис

В имуществото на СИО не се включва имуществото, което / е:

1. Служи за стопанската дейност на съпруга, който има регистрирана фирма като едноличен търговец;

2. Придобито по време на брака чрез дарение;

3. Придобито по време на брака по наследство.

4. Придобито възмездно, ако за неговото придобиване е налице пълна или частична трансформация на парични средства, които са от личен характер.

Тези имущества се считат за лично имущество на съпругът - едноличен търговец, на надарения съпруг, на получилия наследството съпруг или на съпругът, с чийто парични средства от личен характер те са придобити. СИО е бездялова и докато бракът трае никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от общото имущество или с част от него. При прекратяване на брака (развод, смърт, унищожаване) СИО, която до този момент е била бездяловата, по силата на закона се трансформира в обикновена, дялова съсобственост, която може да се подели доброволно или по съдебен ред.

Краткият отговор на този въпрос е: Не, но само ако в индивидуалния трудов договор с работодателя по основното трудово правоотношение не е предвидена забрана с цел защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.

Така с последните изменения от 01.08.2022 г. в Кодекса на труда отпадна предишната редакция на чл. 111, според която се даваше право на втори трудов договор, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния трудов договор по основното трудово правоотношение, която пък заместваше по предишната редакция, че за сключването на втори трудов договор се изисква предварителното съгласие на първия работодател.

Перемпция е юридически термин, който няма легална дефиниция в българското право. Перемпцията се обикновено се обяснява чрез сравнението и в с друг правен термин – погасителната давност.

Перемпцията представлява законово определен период за съществуването на едно право.

Уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданско процесуалния кодекс, в който текст е предвидено да се прекрати изпълнителното дело в случай на бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие. В тези случаи съдия – изпълнителя се произнася с постановление, което има декларативно действие, в изпълнение на законовата норма, с което се прекратява изпълнителното дело.

Какво означава „Давност“?

Давността е период от време, определен в закон, в течението на който дадено лице има възможността да осъществи правото си. С изтичането на този период лицето изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на правото си.

Какво е общото между перемпция и давност?

Общото между тях е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността, но перемпцията и давността са отделни правни институти.

Каква е разликата между перемпция и давност?

1. С тях се уреждат различни по характер срокове:

При перемпцията срокът е преклузивен. Преклузивен срок означава краен срок, в който задължително трябва да се упражни някакво право. Преклузивните срокове обикновенно са процесуални срокове. С тях се заличават самите права, за които се отнасят. Преклузивните срокове не се спират и не се прекъсват.

При давността срокът е давностен. Давностен срок е този срок, след изтичане на който се губи или се придобива някакво право. При давностните срокове в изпълнителното производство се погасява искането за принудително осъществяване на субективни материални права. Давността може да се спира и прекъсва при определени от закона предпоставки.

2. Имат различни правни последици:

Последиците при перемпция са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането е основание за прекратяване на изпълнителното производство, като това прекратяване не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (независимо дали те са резултатни или безрезултатни). Перимирането не заличава прекъсването на давността, чийто ефект се запазва и се отчита при направено възражение за изтекъл давностен срок. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение при неудовлетворено притезание. При настъпила перемпция съдия – изпълнителят не може да откаже да изпълни искания за нов изпълнителен способ, но тогава често в практиката съдия – изпълнителят вместо да продължи изпълнението по перимираното дело, образува ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Това перимирано или това ново дело по повод новото искане за изпълнение прекъсва давността, т.к. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект. 2-годишният срок за перемция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно - напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или неуспешно), или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и др., и така осуетява неговото изпълнение.

Давността спрямо вземането в изпълнителното производство, когато изтече, изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете – това се случва по съдебен ред). Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко редовно и своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително действие (чл. 116, б. „в” ЗЗД), от който момент започва да тече новата давност (т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК).Давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Перемцията е без правно значение за давността.

При наличие на висящи изпълнителни производства и взискателите и длъжниците следва да са наясно с тази два правни института, които гарантират различни техни права в изпълнителния процес.

В случай на необходимост от правен съвет при и по повод изпълнително дело, може да се свържете с нас за съдействие.

„Уговорката в допълнителното споразумение към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл.10, а.3 ЗЗД?“.

Отговорът на въпроса е даден в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, с които е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.

Уговорка в допълнително споразумение, по което страна е физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, е нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Налице е анатоцизъм, тъй като, както Наредба № 9/03.04.2008 г. /отм./, така и друга наредба на БНБ, не предвиждат възможност за олихвяване на изтекли лихви.

Необходимите документи са:

1. Заявление образец Г3.

2. Декларация за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.

3. Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ

Необходимите документи са:

1. Заявление Г2 по образец за обявяване на годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността, по образец.

2. Годишен финансов отчет, подписан от съставителя и ръководителя на предприятието, съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

3. Декларация по чл. 13 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, подписана от заявителя.

4. Декларация по чл. 13 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, подписана от заявителя, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя.

5. По отношение на предприятията по чл. 19, ал. 1, т. 1 – 3 и чл. 20 от Закона за счетоводството (микро, малки и средни) към Заявление Г2 се прилага декларация, удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността, подписана от законния представител на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, по образец. В този случай, не е необходимо да се прилагат документите по т. 6, с които се доказва изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността.

6. По отношение на предприятията по чл. 19, ал. 1, т. 4 и § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството (големи предприятия и предприятия от обществен интерес) вместо декларацията по т. 5, към Заявление Г2 се прилагат документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността, а именно:

6.1. Покана за свикване и провеждане на общото събрание на компетентния орган на търговеца.

6.2. Протокол с решение на компетентния орган на търговеца.

Какви глоби предвижда закона?

В зависимост от това къде е извършено нарушението се предвиждат следните глоби:

За населени места:

1. При превишаване на скоростта с 10 км/ч – глоба 20 лв.;

2. При превишаване на скоростта от 11 до 20 км/ч – глоба 50 лв.;

3. При превишаване на скоростта от 21 до 30 км/ч – глоба 100 лв.;

4. При превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч – глоба 400 лв.;

5. При превишаване на скоростта над 40 км/ч – глоба 600 лв.;

6. При превишаване на скоростта над 50 км/ч – глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да се управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

За извън населени места:

1. При превишаване на скоростта с 10 км/ч – глоба 20 лв.;

2. При превишаване на скоростта от 11 до 20 км/ч – глоба 50 лв.;

3. При превишаване на скоростта от 21 до 30 км/ч – глоба 100 лв.;

4. При превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч – глоба 300 лв.;

5. При превишаване на скоростта от 41 до 50 км/ч – глоба 400 лв.;

6. При превишаване на скоростта над 50 км/ч – глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Ако шофирате с превишена скорост три или повече случаи, то тогава наказанието за съответното нарушение е глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца.

Как се установява нарушението?

Чрез уреди за контрол: автоматизирани технически средства и системи, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. Те могат да са:

1) Стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

2) Мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Какво представлява електронния фиш?

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създаден чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронен фиш, а не наказателно постановление се издава когато нарушението е установено със стационарна камера за скорост.

Какво представлява наказателното постановление?

Наказателното постановление се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение, като за разлика от електронния фиш, наказателното постановление се издава в присъствието на контролен орган и на нарушител. Наказателно постановление, а не електронен фиш се издава когато нарушението е установено с мобилна камера за скорост.

Как се връчва електронният фиш?

Електронният фиш се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка на собственика на МПС, или на този, на когото е предоставено МПС, или на законен представител на фирма, или на лицето, на което е предоставено управлението на МПС от фирмата.

Как се връчва наказателно постановление?

Наказателното постановление се връчва или срещу подпис на нарушителя, или чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, когато нарушителят е поискал връчване по този ред. Наказателното постановление ще се счита за връчено и в случаите, когато нарушителят не бъде намерен на посочения от него адрес при съставянето на акта.

Какво да направя с електронния фиш, когато друго лице е ползвало МПС?

В срок от 14 дена от получаването на електронния фиш собственикът или законният представител на фирмата следва да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира, а на посоченото в декларацията лице се издава и изпраща нов електронен фиш за извършеното нарушение.

Как се оспорва електронен фиш?

1. Пред наказващия орган: В срок от 7 дни от получаването на електронния фиш може да направите писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи. След разглеждане на възражението електронният фиш може да се анулира или да се откаже неговото анулиране, за което собственика или законния представител на фирмата се уведомяват. Електронен фиш се анулира когато МПС е обявено за издирване или нарушението е извършено с МПС със специален режим на движение.

2. Пред съда: Ако електронният фиш не бъде анулиран той подлежи на обжалване чрез наказващия орган пред районния съд в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Електронните фишове се обжалват поради тяхната незаконосъобразност (нарушаване на материална правна норма или допускане на съществено нарушаване на процесуална норма) и поради несправедливост (когато наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по ЗАНН).

Как се оспорва наказателно постановление?

Първоначално на нарушителя се връчва акт за установяване на административно нарушение, по който акт в срок от 3 дни може да се направи писмено възражение пред наказващия орган. Въз основа на АУАН се издава наказателно постановление, което в срок от 7 дни от връчването му може да бъде обжалвано пред съда. За инициирането и защитата Ви в производството пред наказващия орган или пред съда може да ползвате професионална помощ от адвокат.

По иск за собственост намира ли приложение ТР № 3/28.06.2017 г. на ВКС, ОСГК, когато е налице разминаване между предвиденото с инвестиционния и архитектурния проект с реално изпълненото, при което вече са създадени нови обекти с различна от първоначално определената площ и дали площта на част от предвиден по проект обект, която фактически е присъединена към съседен обект, става притежание на собственика на съседния обект.

Според ТР № 3 от 28.06.2017г. по т.д.№ 3/2014г. на ВКС, ОСГК не е нищожен договорът, с който в нарушение на забраната на чл.202 ЗУТ страните уговарят, че прехвърлят собствеността върху обект, който не е обособен като самостоятелен, а представлява реална част от самостоятелен обект. Такъв договор има предмет, ако страните са постигнали съгласие, коя част се прехвърля.

Вещноправните последици на договор, с който се прехвърля реална част от самостоятелен обект, настъпват едва с одобряването на инвестиционния проект по чл.202 ЗУТ, защото фактическото обособяване не се признава от закона като правнорелевантно.

Реално обособени части от самостоятелен обект не могат да бъдат предмет на придобивна давност, защото териториално-устройствения закон предвижда специални правила за разделяне на съществуващи обекти или за тяхното преустройство като предвижда, че то може да стане единствено с административен акт на общинските технически органи.

След като се забранява да се придобиват чрез прехвърлителни сделки реални части от самостоятелни обекти, за които не е одобрен инвестиционен проект, то и придобиването по давност на такива обекти също следва да се счита за забранено, за да не се създава двойствен режим за обособяване на самостоятелни обекти в зависимост от придобивния способ – оригинерен или деривативен.

стартираме секцията полезно, споделяйки известни мотивиращи мисли за успех в живота и бизнеса.

Считаме, че те очертават добра мисловна рамка за въпроси, които се налага да решаваме ежедневно.

Всеки успех започва с желаението да се опита нещо ново! Опитвайте, вдъхновени от следните мисли:

“Тайната на успеха е да правиш обичайните неща ... необичайно добре.”  Джон Рокфелер

“Корабът винаги е в безопасност на брега, но не е построен за това.” Алберт Айнщайн

“Невероятно е какви големи крачки могат да се направят, когато зад тях има решителна цел.” Уинстън Чърчил

Повярвай, че можеш, и си изминал половината път до успеха. - Теодор Рузвелт

Когато ти се струва, че всичко е срещу теб, спомни си, че самолетът излита срещу вятъра, а не с него. - Хенри Форд

Човек може да постигне всичко, стига да повярва в него.

Колко много безпокойства изчезват, когато човек реши да бъде не нещо, а някой ...

Заявлението се подава в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт.

Заявлението се адресира до Министъра на правосъдието чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет.

За разглеждане на заявлението не се дължи такса.

Процедурата минава през проверка на редовността на заявлението, като в случай на нередовност се дава възможност да бъде за отстранена.

Извършва се проверка и се съставя констативен протокол в срок от 4-месеца. След това преписката се изпраща на Министъра на правосъдието.

Министърът на правосъдието, ако установи, че правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок е нарушено, определя размер на обезщетението до 10 000 лева и предлага сключване на споразумение със заявителя.

Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му.

Образец на заявление:

Намирането на добър отговор на него е труден процес, в който участие и отговорност носи не само съдът, но и родителите.

Съдебната практика след произнасянето на Върховния касационен съд в тълкувателно решение, което е задължително за прилагане от съдилищата постави началото на уеднаквяване на съдебната практика по въпроса за така нареченото „споделено родителство“.

На поставения за разглеждане въпрос „Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители? Върховния касационен съд дава следния отговор: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.“

Изразено по позитивен, а не чрез изключването, начин, отговорът е, че винаги, когато между родителите е налице постигнато споразумение за упражняването на родителските права от двамата то съдът ще се произнесе съобразно това споразумение.

Мотивите на съдът за така дадения отговор се коренят както в естествения житейски факт, че всеки родител е носител на родителски права, така и в законовите задължения и отговорности родителските права да се упражняват в интерес на детето, като по въпроси за определяне името на детето, издаване на паспорт и други това упражняване на родителски права може да се стане само по общо съгласие на родителите.

Ето защо съдът приема, че при съблюдаване интересите на детето и при наличие на постигнато съгласие за отглеждането му от двамата родители, това съгласие между родителите е с приоритет пред едноличното упражняването на родителски права и задължения от единия родител.

Решението на съда се основава на чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, в който е залегнал основния принцип за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.

(Виж Тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд)

Първото задължение на бащата към децата е да обича майка им.

Първото задължение на майката към децата е да уважава баща им.

Всяко лице може да състави в строго предписаната от закона форма завещание, с което може да се разпореди с част или с цялото си имущество, но не и неимуществени или непрехвърлими права и не и със запазената част от наследството, когато таква съществува, в полза на едно или повече физически лица и/или юридически лица и/или държавата.

Завещанието се извършва лично и само от едно лице. То може да бъде отменено винаги докато завещателя е жив и промени волята си.

Завещанията могат да бъдат два вида: саморъчно и нотариално завещание.

Саморъчното завещание трябва да бъде саморъчно написано от завещателя, като задължително съдържа съдържа дата на съставяне и подпис от завещателия след завещателните разпореждания, като се извършва при спазване на нормите на Закона за наследството, т.к. в противен случай се счита за нищожно.

То се съхранява по начин, по който завещателя счете за уместно.

Нотариалното завещание се извършва от който и да е нотариус, без значение къде е местоживеенето или местонахождение на имот на завещателя или на други условия, като нотариусът се сезира с молба от завещателя, с приложена декларация, че притежава завещаваното имущество и данъчна оценка за недвижим имот или друго според спецификата на завещаваното имущество. В това производство участват и двама свидетели.

За да породи действие саморъчното или нотариалното завещание трябва да бъдат обявени от наследниците след смъртта на наследодателя.

Дори законът не изисква подписването му в писмена форма за неговата валидност, но за целите на доказване при евентуално неблагоприятно развитие на отношенията между договорящите писмената форма е препоръчителна.

Въпреки достъпността на множество варианти в интернет пространството, всяко наемно отношение има своите специфики, които следва да бъдат съобразени и обективирани в подходящи клаузи, още повече, че свободата на договоряне при този вiд договори в по – малка степен е ограничена от императивни норми в закона.

В зависимост от очакванията на страните по договор за наем или от спецификата на вещта въпроси като трябва ли да бъде нотариално заверено и кое на договора, дали той трябва да бъде вписан или не, за какви вещи може да се сключи, за какъв срок може да се сключи, какви видове основания за прекратяване може да се договорят, какви неустойки или лихви е добре да се включат, къде да се води дело при евентуално неплащане и други подобни, е добре да бъдат съобразени с конкретния случай.

И още ...

Какво е важно да се знае за договора за наем

Договорът за наем е основен правен документ, който регулира взаимоотношенията между наемодателя и наемателя. Той обхваща всички важни аспекти на наемните отношения, от правата и задълженията на страните до условията за прекратяване на договора. В тази публикация ще разгледаме важни житейски и правни аспекти на договора за наем, за да ви помогнем да разберете по-добре какво означава този документ и какви са неговите последици.

Житейски аспекти на договора за наем

1. Подготовка и преговори

• Избор на имот: Преди да се подпише договорът за наем, наемателят трябва да избере подходящ имот, който отговаря на неговите нужди и бюджет.

• Преговори: Наемателят и наемодателят трябва да проведат преговори относно условията на наема, включително наемната цена, срока на договора и други важни детайли.

2. Подписване на договора

• Преглед на условията: Важно е да се прегледат всички условия на договора внимателно, за да се избегнат недоразумения в бъдеще.

• Подписване: След като всички условия са уговорени, договорът се подписва от двете страни.

3. Живеене в наетия имот

• Поддръжка на имота: Наемателят е отговорен за поддръжката на имота и за уведомяване на наемодателя за всички проблеми или нужди от ремонти.

• Плащане на наема: Наемателят трябва да плаща наема своевременно, както е уговорено в договора.

• Съседски отношения: Добре е наемателят да поддържа добри отношения със съседите си, за да се осигури спокойствие и хармония в жилищната среда; д спазва правилника на етажната собственост.

4. Прекратяване на договора

• Известие: При прекратяване на договора, страните трябва да спазват уговорените срокове за предизвестие.

• Връщане на имота: Наемателят трябва да върне имота в добро състояние, като се вземат предвид нормалното износване и амортизация.

Правни аспекти на договора за наем

1. Съдържание на договора

• Идентификация на страните: Договорът трябва ясно да идентифицира наемодателя и наемателя.

• Описание на имота: Трябва да бъде включено подробно описание на наемания имот.

• Наемна цена и срок на договора: Договорът трябва да съдържа информация за наемната цена и срока на договора.

2. Права и задължения на страните

• Права на наемодателя: Наемодателят има право да получава наемната цена своевременно и да изисква от наемателя да поддържа имота в добро състояние.

• Права на наемателя: Наемателят има право да използва имота съгласно уговорените условия и да изисква от наемодателя да извършва необходимите ремонти.

• Задължения на наемодателя: Наемодателят е длъжен да предостави имота в състояние, годно за използване, според предназначението му и да извършва необходимите ремонти.

• Задължения на наемателя: Наемателят е длъжен да плаща наема своевременно, да поддържа имота и да уведомява наемодателя за необходимостта от ремонти.

3. Условия за прекратяване

• Предизвестие: Договорът трябва да съдържа информация за условията и срока на предизвестие при прекратяване.

• Нарушение на условията: Договорът трябва да посочва какви са последствията при нарушение на условията от страна на наемателя или наемодателя.

4. Правни защити

• Гаранции и обезщетения: Договорът може да включва клаузи за гаранции и обезщетения при нарушаване на условията, клауза при конфликт спора да бъде отнесен за решаване чрез процедура по медиация или от съда.

• Спорове и медиация: В случай на спорове, страните могат да се обърнат към медиатор или съда за разрешаване на конфликта.

Заключение

Договорът за наем е ключов правен документ, който регулира отношенията между наемодателя и наемателя. Разбирането на житейските и правни аспекти на този договор е от съществено значение за избягване на конфликти и осигуряване на добри отношения между страните.

Винаги е добра идея и разумна превантивна стъпка да се консултирате с адвокат преди да подпишете договор за наем, за да сте сигурни, че всички е отразено ясно и отговаря на договорените условия и очаквания.

За повече информация или помощ при съставяне или преглеждане на договор за наем, не се колебайте да се свържете с нас. Ние сме тук, за да ви помогнем!

Европейската конвенция за защита правата на човека и проколите към нея гарантират защитата на правото на живот, забрана на изтезанията, забрана на робството и принудителния труд, право на свобода и сигурност, право на справедлив съдебен процес, право на ефективни средства на правна защита, право да не бъде налагано наказание, непредвидено и определено в закон по време на извършване на деянието, забрана на лишаването от свобода за дълг, право на зачитане на личния и семейния живот, право на встъпване в брак, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на изразяване на мнение, свобода на събранията и сдружаванията, право на придвижване, забрана за експулсиране на собствени граждани и особени правила за експулсирането на чужди граждани, право на собственост, право на образование, право на свободни избори, забрана на дискриминацията.

Всяко лице, чиито гарантирани от ЕКЗПЧ права са нарушени на територията на държава – страна по ЕКЗПЧ може да подаде индивидуална жалба до ЕСПЧ.

Всяко лице може да подаде жалбата си само, а след приематето й адвокатската защита е задължителна. Жалбата, която се изготвя по формуляр, се депозира в ЕСПЧ в гр. Страстбург.

Европейският съд по правата на човека разглежда жалби, за случаите, за които са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита предвидени в националното право на държавата-нарушител. В случаите когато има повече от един способ за защита се изисква жалбоподателят да е ползвал само един от тях, а не всичките, както и не необходимо да са използвани извънредните способи за защита.

Жалбата трябва да е подадена в 4-месечния срок от постановяване на окончателно решение на орган на държавата-ответник по спора за съществуването на нарушено право.

Процедурата за разглеждане на индивидуалната жалба е безплатна, като жалбоподателят следва да поеме за своя сметка разходите за кореспонденция със съда и за адвокат, ако е ангажиран такъв.

Формуляр на жалба:

 Чрез тази уредба се създаде единна процедура за издаване и изпълнение на европейска заповед за плащане, която обслужва кредиторите бързо и ефективно да съберат неизплатени към тях  задължения по трансгранични отношения, като опрости, ускори и намали разходите за съдебни такси.  Регламента не се прилага в Дания. 

 Производството започва по молба – Формуляр А Приложение I към Регламент № 1896/2006 и се развива като едностепенно уеднаквено в държавите членки производство със строго формален характер. 
 
 Компетентен да бъде сезиран в България е окръжния съд като кредиторът избира дали това да е окръжния съд по постоянния адрес или седалище на длъжника или окръжния съд по местоизпълнение. Съдът се произнася в 30 дневен срок от сезирането му. Издадената европейска заповед за плащане ведно с приложената към нея молба за издаването й, без допълнения 1 и 2 към нея, се връчва на длъжника, който има възможност или да плати или да възрази срещу европейската заповед за плащане в срок от 30 дни от получаването й. 

 Европейката заповед за плащане преминава през производство по издаване на изпълнителен лист пред български съд. 

 Той не измества и не замества удостоверението за наследници, което се издава във вътрешно националния ни правен ред.

 ЕУН уеднаквява, във всички държави членки на Европейския съюз, които са страни по Регламент (ЕС) № 650/2012, бързо и ефективно реда, по който наследниците могат да удостоверят това си качеството. 

 Чрез ЕУН лицата могат да упражнят правата си в държава – членка различна от държавата членка, в която е издадено, спрямо наследството, което е с трансграничен елемент и което е отрито на и след 17.08.2015 г.

 ЕУН е със 6 месечна валидност, освен ако съдът не определи по – голям срок. 
 Всеки орган в държавите членки е длъжен да се съобрази с удостоверените в ЕУН факти и права, т.к. с ЕУН се доказва правното положение на наследника или на заветника; съответния дял от наследственото имущество; присъждането на определено имущество на определено лице;   правомощията на посоченото в удостоверението лице да изпълнява завещанието или да управлява наследственото имущество. 

 Как може да се снабдите с ЕУН в България?

 Следва да се сезира компетентния съд чрез  Формуляр IV на приложение 4 на Регламент за изпълнение № 1329/2014 или с писмено заявление, което съгласно чл. 64, пар. 3 на Регламент № 650/2012 следва да включва информация относно данни за починалия – имена (включително фамилно име по рождение), пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер, респ. личен номер на чужденец (ако лицето е вписано в регистрите в Република България), адрес към момента на смъртта и дата и място на настъпване на смъртта; данни за заявителя – имена, пол, дата и мято на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер, респ. личен номер на чужденец (ако лицето е вписано в регистрите в Република България), адрес и родствена връзка с починалия, данни за представителя на заявителя, ако заявлението се подава чрез представител – име, адрес и правомощия, данни за съпруга на починалия – име, пол, дата и място на раждане, гражданство, единен граждански номер, респ. личен номер на чужденец (ако лицето е вписано в регистрите в Република България), данни за наследниците по закон или по завещание (ако е юридическо лице - наименование на организацията, ЕИК и адрес) и да се заплати държавна такса в размер на 25 лева.  

 Съдът извършва служебната проверка на заявените данни, като уведомява наследниците за искането за издаване на ЕУН и им дава срок за становище и публично обявява искането за издаване на ЕУН с цел непосочените в заявлението наследници да предявят правата си.

 Предвидена е възможността да се обжалва както на издадено УЕН, така и отказа такова да бъде издадено. 

 ЕУН е официален писмен свидетелстващ документ.

 Той не измества и не замества удостоверението за наследници, което се издава във вътрешно националния ни правен ред.
 ЕУН уеднаквява, във всички държави членки на Европейския съюз, които са страни по Регламент (ЕС) № 650/2012, бързо и ефективно реда, по който наследниците могат да удостоверят това си качеството. 

 Чрез ЕУН лицата могат да упражнят правата си в държава – членка различна от държавата членка, в която е издадено, спрямо наследството, което е с трансграничен елемент и което е отрито на и след 17.08.2015 г.

 ЕУН е със 6 месечна валидност, освен ако съдът не определи по – голям срок. 
 Всеки орган в държавите членки е длъжен да се съобрази с удостоверените в ЕУН факти и права, т.к. с ЕУН се доказва правното положение на наследника или на заветника; съответния дял от наследственото имущество; присъждането на определено имущество на определено лице;   правомощията на посоченото в удостоверението лице да изпълнява завещанието или да управлява наследственото имущество. 

 Как може да се снабдите с ЕУН в България?

 Следва да се сезира компетентния съд чрез  Формуляр IV на приложение 4 на Регламент за изпълнение № 1329/2014 или с писмено заявление, което съгласно чл. 64, пар. 3 на Регламент № 650/2012 следва да включва информация относно данни за починалия – имена (включително фамилно име по рождение), пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер, респ. личен номер на чужденец (ако лицето е вписано в регистрите в Република България), адрес към момента на смъртта и дата и място на настъпване на смъртта; данни за заявителя – имена, пол, дата и мято на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер, респ. личен номер на чужденец (ако лицето е вписано в регистрите в Република България), адрес и родствена връзка с починалия, данни за представителя на заявителя, ако заявлението се подава чрез представител – име, адрес и правомощия, данни за съпруга на починалия – име, пол, дата и място на раждане, гражданство, единен граждански номер, респ. личен номер на чужденец (ако лицето е вписано в регистрите в Република България), данни за наследниците по закон или по завещание (ако е юридическо лице - наименование на организацията, ЕИК и адрес) и да се заплати държавна такса в размер на 25 лева.  

 Съдът извършва служебната проверка на заявените данни, като уведомява наследниците за искането за издаване на ЕУН и им дава срок за становище и публично обявява искането за издаване на ЕУН с цел непосочените в заявлението наследници да предявят правата си.

 Предвидена е възможността да се обжалва както на издадено УЕН, така и отказа такова да бъде издадено.